Дойче веле: ЕУ се разпагjа

Преглед на претходна тема Преглед на наредна тема Go down

Дойче веле: ЕУ се разпагjа

Пишување by Гостин on Пон Фед 13, 2017 9:47 pm

В един февруарски ден на 1992 г. в спретнатото холандско градче Маастрихт Европейската общност беше преименувана в "Европейски съюз". Основаването на този съюз се превърна в политическа и икономическа история на успеха. Но сенчестите страни на този успех, които охотно бяха игнорирани, все повече застрашават неговото бъдеще. В първите години след Маастрихт явно е било твърде трудно да се забележат вродените недъзи на ЕС. Останали нелекувани, днес обаче те застрашават съществуването на Общността.

Един от греховете на възникващия по онова време ЕС беше неспособността му правилно да оцени кризата в Югославия, да предотврати ескалацията на напрежението между враждуващите страни, а по-късно и да умиротвори региона.

Политическо джудже

Чрез Маастрихт Германия пренесе в ЕС не само икономическата си мощ, но и една своя исторически обусловена слабост: ЕС стана, досущ като Западна Германия по времето на Студената война, икономически гигант, който в политическо отношение е истинско джудже. От четвърт век насам джуджето почти е спряло да расте. Всички временни терапии с хормони на растежа в сферата на външната политика и политиката за сигурност се оказаха изцяло безуспешни. Последователна външнополитическа линия спрямо Западните Балкани не е изградена и до днес. А регионът отново е обхванат от несигурност.

Вътрешно разединен, външно слаб

ЕС е неспособен да постигне консенсус и по въпросите на своята вътрешна политика. Фактът, че Германия прояви желязна твърдост спрямо закъсалите по времето на финансовата криза южноевропейски държави, докато спрямо бежанците се изяви като безкрайно великодушна страна, може и да е било оправдано от някаква хуманитарна или финансова логика. Но и едното, и другото бяха отрова за ЕС. Още повече че въпросните решения бяха прокарани силово, също както и някои други преди това. Когато Гърция бе приета в Еврозоната, всички западни страни - членки на ЕС, си затвориха и двете очи. Същото беше и когато ставаше дума в ЕС да се приемат България, Румъния и Хърватия.

Дъблинският регламент, според който бежанците трябва да останат в страната, където за пръв път са стъпили на европейска територия, е от полза за Германия и богатите северноевропейски страни, но претоварва средиземноморските държави. Упоритото пренебрегване на задаващия се от юг миграционен натиск превърна Средиземно море в масов гроб, а сирийската трагедия в общоевропейска драма.

Военната логика на американците, която не винаги е била в интерес на ЕС, доведе до серия от интервенции. Те предизвикаха не само невъобразими разрушения и срив на цели държави, но и унищожиха солидарността между държавите в ЕС - солидарността спрямо по-слабите страни или мигрантите явно вече ги няма. Затова се стигна до Брекзита в Лондон, до Качински във Варшава, Орбан в Будапеща. Ситуацията и бездруго е сложна на фона на проблемите, свързани с лидери като Путин, Ердоган и Тръмп.

ЕС пред разпад?

Сегашното състояние на ЕС все повече напомня за ситуацията в Югославия отпреди разпадането й. Катастрофата в бившата Титова държава настъпи в резултат на взривоопасната смесица от икономическа криза и нагнетяване на етническо напрежение. Така всички политически и икономически противоречия за кратко време се превърнаха в етнически конфликти.

В очите на западните наблюдатели това развитие изглеждаше като атавизъм, като печално отклонение от линията на прогреса. 25 години по-късно, за съжаление, сме принудени да установим, че разпадането на Югославия е било само началото, а не краят на едно развитие.

Неолибералните елити явно тотално подцениха страховете на хората и в западните общества. Затова национализмът днес отново превзема обществената сцена, включително и в западните европейски столици. Във Виена за малко не бе избран президент националист, а какво ще се случи в Париж - още не е съвсем ясно.

Какво да се прави?

Спасителната формула всъщност е относително елементарна: външнополитически ЕС трябва да се изявява като съюз, сплотен около определени ценности, а вътрешнополитически - като солидарна общност. По-добре навреме да се инвестират усилия, отколкото после да се налагат скъпи интервенции. Дали Европа ще преоткрие провалилата се идея за европейска конституция, или ще се стигне до Европа "на различните скорости", в случая е по-скоро от второстепенно значение. Решаващо е едно: ЕС или ще заработи като външнополитически дееспособен, солидарен съюз със стабилна и консенсусно приета политика, или в сегашната си форма ще загине. Времето вече изтича.



Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: Дойче веле: ЕУ се разпагjа

Пишување by Гостин on Пон Фед 13, 2017 9:54 pm

Jа мислам дека проблемот е новата религиjа заснована на религиозно толкувание на така наречените човекови права. Правата на еден имат краj таму каде почнуват правата на друг.Жалим али муслимани не ми требаат барем дока се не изнамери скенер коj што да покажува коj ке се радикализира и коj нема.Како нема скенер морат да се третираат како чумавите- сите надвор оти еден да има прокжен и ке зарази се.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Преглед на претходна тема Преглед на наредна тема Вратете се на почетокот


 
Permissions in this forum:
Не можете да одговарате на темите во форумот