"Състоянието на мъртвите"

Страна 1 of 2 1, 2  Next

Преглед на претходна тема Преглед на наредна тема Go down

"Състоянието на мъртвите"

Пишување by Естир on Вто Мар 10, 2015 6:35 pm

"Състоянието на мъртвите",
Глава V от книгата "Безсмъртие или Възкресение?", Samuele Bacchiocchi, Ph. D., Andrews University
avatar
Естир

Број на мислења : 846
Join date : 2015-02-11

Преглед на профилот на членот

Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:48 pm

Състоянието на мъртвите

Цели на тази глава.
Тази глава продължава нашето изследване относно естеството на смъртта, фокусирайки се върху състоянието на мъртвите, по време на периода между смъртта и възкресението. Този период, е обичайно познат, като "преходното състояние." Основният въпрос, с който се занимаваме в тази глава, е: Спят ли мъртвите в безсъзнателно състояние до утрото на възкресението? Или, душите на спасените преживяват блаженството на рая, докато тези на неспасените се гърчат в мъките на ада? Тази глава е разделена на две части. Първата част разглежда Старозаветното учение относно състоянието на мъртвите. Изследването се фокусира особено върху значението и употребата на думата "sheol", която обикновено се използва в Стария Завет, за да обозначи мястото за почивка на мъртвите. Ние трябва да научим, че, противно на преобладаващите вярвания, нито една от препратките не навежда на мисълта, че "sheol" е място за наказание на грешниците (ад), или място за съзнателно съществуване на душите или духовете на мъртвите. В Стария Завет, "sheol" е подземното място за мъртвите. Няма безплътни, безсмъртни души в "sheol", просто защото душата не живее след смъртта.

Втората част изследва Новозаветното учение относно състоянието на мъртвите. Проучването, на първо място, разглежда единадесетте препратки към "hades", който е гръцкият еквивалент на еврейския "sheol". Ще видим, че "hades", се използва както "sheol" в Стария Завет - за да обозначи гроба или мястото на мъртвите, а не мястото за наказание на грешниците.

След това, ще разгледаме петте пасажа, които често се цитират в подкрепа на вярата в съзнателното съществуване на душата след смъртта (Лука 16:19-31; 23:42-43; Фил 1:23; 2 Коринтяни 5:1-10; Откр. 6:9-11). Нито един от тези стихове, не е в противоречие с цялостното библейско учение за безсъзнателното състояние на мъртвите по време на преходния период.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:48 pm

ЧАСТ I: Състоянието на мъртвите в Стария завет

Едно от основните предизвикателства към заключенията в Глава IV, че смъртта в Библията, е прекратяване на живота за цялостната личност, идва от произволните интерпретации, давани на две думи, ползвани в Библията, за да опишат местообитанието на мъртвите. Двете думи са "sheol" в Стария Завет, и "hades" в Новия Завет. Те често са интерпретирани, като представящи мястото, където безтелесните души продължават да съществуват след смъртта и мястото на наказанието на грешниците (ада). Така че, ни се налага да изследваме библейския смисъл и начин на ползване на тези две понятия.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:48 pm

Преводи и тълкувания на "Sheol"

Еврейската дума "sheol", се появява 65 пъти в Стария Завет и е преведена по различни начини: като "гроб", "ад", "яма", или "смърт". Тези различаващи се преводи, затрудняват английския читател (и не по-малко - българския, б.пр.) да разбере основното значение на "sheol". Така например, King James Version (KJV) прави "sheol" "гроб" - 31 пъти, "ад" - 31 пъти, и "яма" - 3 пъти. Това означава, че читателите на KJV (и на българските преводи) често са подведени да вярват, че Старият Завет учи за съществуването на ад, където грешниците са измъчвани за греховете си.

Например, в KJV, Псалм 16:10 гласи: "For thou wilt not leave my soul in hell". Неинформираният читател ще приеме, че текстът означава: "Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята". (Протестантски 1940; в Цариградския и Православен преводи, вместо "преизподня", е "ад", б.пр.) Такъв прочит, очевидно представлява погрешна интерпретация на текст, който просто казва, както е дадено в RSV - Revised Standard Version (Ревизирана стандартна версия): "For thou does not give me up to Sheol" (като пример за български превод, може да се даде Верен 2002, където е преведено: „защото няма да оставиш душата ми в Шеол”), което е гробът. Псалмистът тук, изразява увереност, че Бог не би го изоставил в гроба. Всъщност, това е начинът, по който текстът е използван в Деяния 2:27 по отношение на Христос, Който не е оставен в гроба от Отца Си. Текстът няма нищо за казване относно "ада".

За да избегне подобни подвеждащи интерпретации, Revised Standard Version и The New American Standard Bible, просто транслитерират еврейската дума с английски букви, като "sheol". (Пример за такава транслитерация в български превод, е посоченият пример - Верен 2002 - "защото няма да оставиш душата ми в Шеол", б.пр.). "Нова международна версия" (NIV), обикновено го превежда, като "гроб" (понякога, като "смърт"), с бележка под линия "sheol". Този превод прецизно отразява основното значение на "sheol, като гроб, или дори по-точно, като събирателно понятие за мястото на мъртвите.

Различните преводи, нерядко отразяват различните богословски убеждения на преводачите. Например, преводачите на KJV вярвали, че при смъртта, праведните отиват в рая, а нечестивите - в ада. Затова, те са превели "sheol" с "гроб", когато става дума за праведните, чиито тела почиват в гроба, и с "ад", когато става дума за нечестивите, чиито души, по общо мнение, са измъчвани в ада. Подобен подход, е бил приет от учения, специалист по Стария завет, Alexander Heidel (3), който е бил критикуван за своеволно боравене с библейски данни. (4) (Авторката на настоящия превод не е правила справка във всичките български преводи, но допуска наличието на подобен подход в превода на "sheol").

Няколко евангелистки автори са на едно и също мнение с преводачите на KJV по отношение на дефинирането на "sheol", като място, в което пребивават душите, за разлика от гроба, който е място за пребиваване на телата. В книгата си "Смърт и Задгробен живот", Robert Morey изрично твърди: "Еврейската дума "sheol" се открива 66 пъти в Стария Завет. Докато Старият Завет последователно визира тялото, като отиващо в гроба, той винаги визира душата , или духа на човека, като отиващи в ‘sheol’"(5). В подкрепа на това твърдение, Morey цитира учения от Принстън, B.B. Warfield, който е писал: "Израил, от началото на своята записана история, е бил загрижен, с най-вкоренени убеждения за запазването на душата си след смъртта. . . Тялото се полага в гроба и душата отпътува в "sheol". (6) Друг учен, цитиран от Morey е George Eldon Ladd, който, в "The New Bible Dictionary", пише: "В Стария Завет, човек не престава да съществува при смъртта, но душата му се спуска в sheol." (7) Същото мнение е изразено от J. Thomson, който пише относно смъртта в Стария завет, следното: "При смъртта, тялото остава на земята; nephesh [душата], преминава в sheol, но диханието, духът, или ruach, се връщат при Бог, не в sheol. Но в sheol, едно място на тъмнина, мълчание и забрава, животът е едно смътно, призрачно лошо предчувствие." (Cool На основата на подобни свидетелства, Morey прави заключение: "Съвременните учени разбират думата sheol, като съотносима към мястото, където душата или духът на човека, отиват при смъртта. Нито една лексикографска литература не определя "sheol", като отнасяща се до гроба, или преминаване в несъществуване." (9) Някои учени предлагат променен възглед, държейки на това, че sheol е единствено мястото на наказанието на нечестивите и има същото значение като съвременната дума ‘ад’."(10)

Тези тълкувания на sheol, които изказват предпочитания да е мястото, което обитават душите, (а не място за почивка на тялото в гроба), или мястото за наказание на нечестивите, известно като ада, не е в светлината на библейската употреба на sheol. Този факт се признава дори от John W. Cooper, създал, може би най-научния опит, да спаси традиционния дуалистичен възглед за човешката природа от масираните атаки на съвременни учени срещу този възглед. Cooper изразява: "Може би, за традиционните християни, най-интересен за отбелязване е фактът, че [sheol] е място за почивка на мъртвите, независимо от тяхната религия по време на живота. "Sheol" не е "адът", на който са осъдени нечестивите; и от който, верните на Господа, са пощадени в слава. Въпреки, че в Стария Завет има малко загатнато, че дори в смъртта, Господ пощадява и общува с праведните Си, няма съмнение, както може да се види, че за всички – и вярващи и невярващи, се е смятало, че отиват в sheol, когато умрат.

Либералният "Тълковен Библейски речник" (the liberal "Interpreter’s Dictionary of the Bible") заявява дори още по-категорично, че "никъде в Стария Завет, местообитанието на мъртвите не е смятано, като място за наказание или мъчение. Концепцията за един пъклен "ад", се е развила в Израел само по време на елинистичния период." (12) Опитът на Morey и други да правят разграничение между sheol, като място за душата; и гроба, като място, в което почива тялото, се основава на дуалистичния възглед за човешката природа, който е чужд на Библията. В класическото си изследване "Israel: Its Life and Culture", Johannes Pedersen категорично заявява: "Sheol е целостта, в която са обединени всички гробове;... Където има гроб, има sheol, и където има sheol, има гроб." (13) Pedersen обяснява нашироко, че sheol е общото местообиталище на мъртвите, където отиват всички починали, независимо от това дали са погребани, или не.

В своята докторска дисертация, "Sheol в Стария завет", Ralph Walter Doermann, стига до същото заключение. Той пише: "За починалите се е смятало, че са в sheol и същевременно в гроба, и това не са различни места. За всички починали, поради това, че са били в едно и също състояние, е смятано, че са на общо място". (14). Това заключение се получава от само себе си, когато погледнем някои употреби на sheol.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:49 pm

Етимология и местонахождение на Sheol

Етимологията на sheol е несъвсем определена. Най-често споменаваните произходи са с такива основни значения, като "питам", "допитвам се" и "погребвам някого".(15) Doermann предполага произход от основата на думата shilah, чието основно значение е, "успокоявам се", "в покой". Той заключава, че "ако връзката между sheol и shilah е правдоподобна, то ще се окаже, че името не е свързано с местоположението на обитанието на мъртвите, а по-скоро с естеството на неговите обитатели, които са, преди всичко "в покой." (16) Разликата между двете думи е относителна. По-важен е фактът, че sheol обозначава мястото, където мъртвите са в покой.

Sheol се намира дълбоко под повърхността на земята, понеже често се споменава във връзка с небето, за да обозначи най-крайните граници на Вселената. Sheol е най-дълбокото място във Вселената, точно както небето е най-високото. Амос описва неизбежния Божи гняв с тези изрази: "Ако изкопаят до ада [sheol], И от там ръката Ми ще ги изтръгне; И ако се изкачат на небето, От там ще ги сваля;" (Амос 9:2).По същия начин, псалмистът възкликва: "Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята [sheol], и там си Ти."(Пс. 139:7-8;. виж и Йов 11:7-9).

Намирайки се под земята, мъртвите достигат sheol, като "слизат" - евфемизъм за погребването им в земята. Така, когато Яков бива информирани за смъртта на сина си Йосиф, той казва: "С жалеене ще сляза при сина си в гроба [sheol]"(Бит. 37:35). Може би най-ясният пример за местонахождението на sheol под земята, е разказът за наказанието на Корей, Датан и Авирон, които въстанаха срещу авторитета на Мойсей. "Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. Те и всичко тяхно слязоха живи в ада [sheol], земята ги покри, и те погинаха отсред обществото."(Числа 16:32-33). Този епизод ясно показва, че цялата личност, а не само на душата, слиза в sheol, в местообитанието на мъртвите.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:49 pm

Характеристики на Sheol

Характеристиките на sheol, по същество, са тези на местообитанието на мъртвите, или гроба. В многобройни пасажи, sheol се намира паралелно с еврейската дума bor, която означава "яма", или някакъв вид подземен трап, такъв, какъвто е гробът. Например, Псалмистът пише: "Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята [Sheol]. Считан съм с ония, които слизат в рова [bor];"(Пс. 88:3-4). (17) Тук паралелността идентифицира sheol с яма, което е мястото на погребване на мъртвите.
Няколко пъти Sheol се появява заедно с abaddon, която означава, "унищожаване", или "гибел". (18) Abaddon се появява в паралел с гроба: "В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта [Abaddon] верността Ти? "(Пс. 88:11) и в паралел с sheol: "Преизподнята [Sheol] е гола пред Него, И Авадон [Abaddon] няма покрив"(Йов 26:6; виж и Притчи 15:11);"Адът [Sheol] и погибелта [Abaddon] са открити пред Господа" (Притчи 15:11; виж и 27:20). Фактът, че Sheol се свързва с abaddon (мястото на погибелта), показва, че местообитанието на мъртвите се разглежда, като мястото на унищожението, а не като мястото за вечно мъчение на нечестивите. Sheol се характеризира също и като "земя мрачна като самата тъмнина" (Йов 10:22), където мъртвите никога не виждат отново светлината (Пс. 49:19, 88:12). То също е "мястото на мълчанието" (Пс. 94:17; виж и 115:17) и мястото, от което няма връщане: "Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята [Sheol] няма да възлезе пак; Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече "(Йов 7:10).

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:49 pm

Sheol и мястото на мъртвите

Всички гореспоменати характеристики на sheol дават точно описание на местообитанието на мъртвите. Яма, мястото на унищожението, земята на мрака, мястото на мълчанието, мястото, от което няма връщане – всичките те описват царството на мъртвите. Освен това, имаме някои илюстрации, където sheol се среща паралелно със смъртта и гроба: "Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята [Sheol] "(Пс. 55:15). (Заб. Авторът е посочил следния английски превод: “Let death come upon them; let them go down to Sheol alive; let them go away in terror to their grave”). По силата на принципа на паралелност, тук sheol се идентифицира със смъртта и гроба.

Друг пример, където sheol се свързва с гроба, се намира в Псалми 141:7: "Костите ни са разпръснати при устието на гроба [Sheol], Както кога някой оре и цепи земята". Тук, устието (устата) на Sheol, е отворът на гроба, където са поставени костите. Всичките различни образи, ползвани за описване на sheol, идват да покажат, че това не е място за духовете на починалите, а е мястото на мъртвите. Anthony Hoekema, учен калвинист, достига по същество до същото заключение в книгата си "Библията и бъдещето." Той пише: "Всичките различни образи, които се употребяват за sheol, могат да бъдат разбирани, като отнасящи се до мястото на мъртвите: За Sheol се казва, че има врати (Йов 17:16), че е тъмно и мрачно място (Йов17:13), че е чудовище с ненаситен апетит (Притчи 27:20; 30:15-16; Исая 5:14; Авакум 2:5). Когато мислим за sheol по този начин, ние трябва да помним, че и праведните и нечестивите, при смъртта си, слизат в sheol, понеже и едните и другите отиват в мястото на мъртвите. "(19)

В своето класическо изследване "Антропология на Стария завет", Hans Walter Wolff отбелязва, че противно на древните близкоизточни религии, в които мъртвите са били възхвалявани, или дори обожествявани, "в Стария Завет, каквото и да било подобно, е немислимо. Обикновено, говоренето за слизането в sheol, като в света на мъртвите, означава нищо повече от една индикация за погребение, като край на живота (Бит. 42:38; 44:29, 31; Ис.38:10, 17; Пс. 9:15, 17, 16:10; 88:3-6, 11; Пр. 1:12)" (20) Всеки опит да се превърне sheol в място за мъчение на неправедните, или в обиталище на духове / души несъмнено противоречи на библейската характеристика на sheol, като подземното място, в което се намират мъртвите.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:50 pm

Състояние на мъртвите в Sheol

Тъй като смъртта е прекратяване на живота и жизнеспособността, състоянието на мъртвите в sheol, е описано с езика на антитезата на концепцията за живота на Земята. Животът означава жизненост и деятелност; смъртта означава слабост и бездействие. Това е валидно за всички - праведните и нечестивите. "Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне"(Ексл. 9:2). Всички те отиват на едно и също място, sheol, мястото на мъртвите.

Мъдрецът предлага едно нагледно описание на състоянието на мъртвите в sheol: "няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш"(Еклс. 9:10). Очевидно е, че sheol, местообитанието на мъртвите, е място на безсъзнателно несъществуване. "Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето"(Ексл. 9:5-6). Основният аргумент тук, е, че смъртта поставя рязко край на всички дейности "под слънцето" и което следва смъртта, е sheol, мястото на мъртвите, където е налице състояние на бездействие, без знание, или съзнание. Такова състояние най-добре се описва като "спящ". Фразата "и той заспа с бащите си" (виж 3 Царе 1:21; 2:10;11:43) отразява идеята, че мъртвите се присъединяват към своите предшественици в sheol, в спящо, безсъзнателно състояние. Представата за почивка (покой), или сън в sheol е изтъкната в Йов, който, насред своите страдания, изплаква: "Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата? . . . Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой. . . . Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват "(Йов 3:11,13, 17).

Покоят в sheol не е покой на душите, наслаждаващи се на блаженството на рая, или мъчещи се в ада, но покой на тела, спящи в техните пръстени, покрити с червеи, гробове. "Ако очаквам преизподнята [sheol] за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте; То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? При вратите на преизподнята [sheol] ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта"(Йов 17:13 -16).

Мъртвите спят в sheol до края на този свят. "Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си." (Йов 14:12). "Докато небесата не преминат", вероятно е алюзия за идването на Господ в края на времето, за да възкреси мъртвите светии. Във всичките си изпитания, Йов никога не се отказва от надеждата си да види Господ, дори и след загниването на тялото му. "Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята; И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене."(Йов 19:25-27).

В обобщение, състоянието на мъртвите в sheol, е един в безсъзнателност и бездеятелност покой, или сън, който ще продължи до деня на възкресението. Нито един от текстовете, които изследвахме, не предполага, че sheol е място за наказание на нечестивите (ада), или мястото на съзнателно съществуване на душите или духовете на мъртвите. Няма души в sheol, просто защото в Стария завет, душата не надживява смъртта на тялото. Както N. H. Snaith категорично заявява: "Едно мъртво тяло, дали на човек, или на птица, или на животно, е без нефеш [душа]. В sheol, местопребиванието на мъртвите, няма нефеш [душа]."(21)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:50 pm

Присмивателната ода над царя на Вавилон

Изводът, до който достигнахме по отношение на sheol, като безсъзнателно място на мъртвите, се оспорва от тези, които се позовават на два основни пасажа, за които се твърди, че подкрепят идеята за съзнателно съществуване в sheol. Първият пасаж е Исая 14:4-11, който представлява присмивателна ода над царя на Вавилон. Вторият е Езекиил 31 и 32, които съдържат иносказателното оплакване на Фараона на Египет. Въз основа на тези пасажи, Robert Morey заключава: "Тези в Sheol са описани, като разговарящи помежду си и дори даващи морални оценки за начина на живот на новопристигналите (Ис.14:9-20; 44:23; Ез.32:21). Следователно, те са в съзнателно съществуване, докато са в Sheol". (22) С оглед на доказателствената стойност на тези пасажи за съзнателно съществуване в sheol, се налага да разгледаме накратко
всеки от тях.

Пророчеството в Исая 14 е една присмивателна песен срещу вавилонския цар, в която, "сенките" на мъртвите, предимно царе, сломени от завладяващата войска на Навуходоносор, са персонифицирани, за да изрекат Божията присъда над тираничния цар. Когато царят се присъединява към тях в sheol, тези починали монарси са обрисувани като "сенки - rephaim" (термин, който ще бъде разгледан накратко) (Заб.пр. По отношение на българските преводи на Исая 14:9 – примери: "Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}*, всичките земни първенци..." – Протестантски 1940; или "заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята... " – Православен), надигащи се от призрачните си престоли, за да се присмиват на падналия тиранин, казвайки: "И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам? Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята [sheol]; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват"(14:10-11). Тук имаме едно картинно описание на трупа на царя в гроба, яден от червеи, а не на душата, наслаждаваща се на блаженството на небето или мъчеща се в ада. Езикът на пасажа не се вписва в образа на "духовете на починалите", а в изобразяването на погребани мъртъвци. Очевидно е, че ако царете бяха "духовете на починалите" в sheol, те няма да се седят на престоли.

В тази впечатляваща притча, дори и елхите и ливанските кедри са персонифицирани (Ис. 14:Cool и произнасят присмивателен укор срещу падналия тиранин. Очевидно е, че всички действащи лица в тази притча: двете персонифицирани дървета и загиналите монарси, са въображаеми образи. Те служат не за да разкрият съзнателното съществуване на душите в sheol, а за да се предскаже, посредством един удивително живописен език, Божият съд над потисника на Израел, и неговата окончателна позорна съдба в калния гроб, да бъде яден от червеите. Да се тълкува тази притча като буквално описание на задгробния живот, означава да се игнорира крайно метафоричното, иносказателно естество на пасажа, който просто е предназначен да обрисува участта на самовъзвеличаващия се тиранин. Отново и отново в хода на това изследване, се изненадвам от факта, че дори уважавани учени, често пренебрегват фундаменталния принцип на херменевтиката, че символичен, иносказателен език, не може и не трябва да се тълкува буквално.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:51 pm

Иносказателния плач над фараона на Египет

В Езекиил 31 и 32, откриваме иносказателно оплакване на Фараона на Египет, много подобно на това в Исая над царя на Вавилон. Използвана е същата персонификация на природата, да опише повалянето на фараона от царя на Вавилон. "В деня когато той слезе в преизподнята [sheol] причиних жалеене; покрих бездната за него, и направих да престанат реките й, така щото големите води се спряха; и направих да жалее за него Ливан, и всичките дървета на полето повяхнаха за него "(Ез. 31:15).
Описанието е крайно символично. Различните владетели, причинявали в този живот ужасен терор, сега лежат в sheol, с "гробове около тях" (Ез. 32:26). "Те няма да лежат със силните паднали измежду необрязаните, които слязоха в преизподнята [sheol] с бойните си оръжия и туриха ножовете си под главите си; но техните беззакония ще са върху костите им, защото са причинявали ужас на силните в земята на живите."(Ез. 32:27). В този метафоричен език, силните са обрисувани, като погребани в sheol с ножовете им, за възглавници под главите; и беззаконията им, за одеяло над костите им. Това надали е описание на душите, наслаждаващи се на блаженството на рая или мъчещи се в ада. Това е по-скоро едно метафорично изобразяване на унижението на гроба, очакващо онези, които злоупотребяват с властта си в този живот.

В книгата си "Hell on Trial: The Case for Eternal Punishment", Robert A. Peterson, презвитериански учен, признава, че "Исаия 14 и Езекиил 31 и 32, глави, традиционно разбирани, като отнасящи се към ада, звучат много по-смислено, ако ги приемаме, като говорещи за гроба. Описанията на вавилонския цар, с покриващите го червеи (Ис. 14:11) и на Фараона, лежащ сред падналите воини с ножовете под главите им (Ез. 32:27), говорят не за ада, а за унижението на гроба."(23) .
Стигаме до извода, че sheol не е мястото за наказание на нечестивите, или за обитание на духовете, но мястото на мъртвите – мълчаливо, пръстено, тъмно място, в което, Бог е казал на Адам, че той и неговите наследници ще отидат: "понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш." (Бит. 3:19).

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:51 pm

Обитателите на Sheol

Осем текста в Стария завет се отнасят до обитателите на sheol, като rephaim, (24) дума, която обикновено се превежда като "сенки". Този превод е подвеждащ, защото създава впечатлението, че обитателите на sheol, мястото на мъртвите, са призраци или безплътни духове. В действителност, дуалистите правят капитал от този подвеждащ превод, аргументирайки съществуването на безплътни духове или души в sheol. Например, Robert Morey смело заявява: "След смъртта, човек става рефаим, т.е." призрак ", "сянка", или "безплътен дух", съгласно Йов 26:5; Пс. 88:10, Притчи 2:18; 9:18; 21:16; Ис. 14:9; 26:14, 19. Вместо да се описва човека, като преминаващ в несъществуване, Старият завет твърди, че човекът става безплътен дух. Използването на думата рефаими (rephaim), неопровержимо установява тази истина."(25) Такова едно смело заключение, е основано на неопрадвани предположения, които трудно могат да бъдат подкрепени от използването на rephaim в цитираните текстове.


Етимологията на rephaim не е точно установена. По принцип, произхожда от основа със значение "потъвам", "почивам", по този начин, означваща "слаб", "безсилен". В научна статия за произхода и значението на rephaim, публикувана в
Американски журнал за семитски езици и литература (American Journal of Semitic Languages and Literature), Paul Haupt пише: "Еврейската дума rephaim обозначава онези, които са "потънали" в тяхното невидимо местопребиваване, слизащи в sheol, както слънцето залязва в огнена смърт на запад; rephaim са тези, които "потъват" изчезват, изгубват се, преминават отвъд, почиват. Най-добрият превод би бил "покойниците". (26)

Преводът на rephaim, предложен от Haupt като "покойниците", или "мъртвите", съответства добре на използването на термина в осемте текста, в които се среща. Нека хвърлим един кратък поглед на всеки един от тях. В Исая 14:9, четем, че слизането на вавилонския цар в sheol предизвика смут: "Преизподнята [sheol] от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите [rephaim]". Тук rephaim би могло да се преведе, като "мъртвите" (както е в повечето български преводи, в някои – напр. Протестантски 1940, е записано “мъртвите {Еврейски: Сенките.}*”, Верен 2002, е записано “сенките”, а в Православен – “рефаимите”), тъй като ни се казва, че те са се "събудили", за да посрещнат царя. Подразбира се, че те са заспали, обичаен евфемизъм за смърт в Библията. Безплътните духове не е потребно да се "събуждат" от съня. Присмехът "И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?" (Ис.14:10) не означава непременно "Вие станахте безплътни духове, каквито сме ние." Най-вероятно, означава "Вие сте мъртви, като нас ".
Този стих, обикновено се ползва, за да се дефинира значение на rephaim, като слаби "сенки", понеже се предполага, те да са безплътни духове. Но тяхната слабост произхожда от факта, че са мъртви, а не, че са безплътни. В
Стария Завет, мъртвите се наричат слаби, защото животът ги е напуснал.
Както Johannes Pedersen кратко изразява, "Мъртвите са души, лишени от сила.
Затова мъртвите са наричани ‘слаби’ - rephaim (Ис. 14:10)." 27

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:51 pm

Rephaim и мъртвите

Връзката между мъртвите и rephaim е ясно формулирана в Исая 26:14, където пророкът съпоставя вечния Бог със земните владетели (виж Исая 26:13), казвайки за последните: "Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки [rephaim], няма да се издигнат". (Заб. по отношение на българските преводи: в повечето протестантски преводи е записано: "Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки, няма да се издигнат", в православния превод е "Мъртвите не ще оживеят; рефаимите не ще станат", а в Цариградския, е може би смислово най-коректно отразено: "Те са умрели, няма да оживеят: Мъртви са, няма да възкръснат").
Паралелността подсказва, че rephaim, и мъртвите са еднакви. Нещо повече, казва се, че rephaim "няма да се издигнат" Изводът е, че тези rephaim, а именно, нечестивите мъртви владетели, няма да бъдат възкресени за живота. (Виж Цариградски превод, б.пр.).

Рефаимите отново са споменати в стих 19, където пророкът говори за възкресението на Божия народ: "Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде мъртвите [rephaim]."(Ис. 26:19). John Cooper използва този текст, за да аргументира тезата, че rephaim са духовете на мъртвите, които ще се съберат отново с телата си при възкресението. (28) Cooper пише: "Силно значим за нашето изследване, е фактът, че терминът за починалите, както в стих 14б, така и в стих 19д, е rephaim, дума, използвана в Исая 14 и в целия Стар Завет, за да обозначи обитателите на Sheol. Така че, тук имаме едно недвусмислена връзка между бъдещото възкресение на телата и обитателите
на подземното царство на мъртвите. Във великия ден на Господа, rephaim ще се съберат отново с телата си, пресътворени от пръстта, и те ще живеят като Господен народ отново." (29)

Има три основни проблеми в това категорично тълкуване.
Първо, то игнорира, че текстът на иврит е проблематичен, както се индикира от
противоречивите преводи. Купър използва превода на "Нова международна версия" (NIV), който гласи: "The earth will give birth to her dead [rephaim]." (Подобен е преводът на Верен 2002: "земята ще роди мъртвите [rephaim] ", б.пр.) (Между другото," раждането" на rephaim, едва ли подкрепя идеята, че те са живи, съзнателни, безплътни духове). Освен това, други преводи интерпретират стиха другояче. Например, KJV гласи: "The earth shall cast out the dead [rephaim]" (Подобен е Цариградският и повечето протестантските преводи: "земята ще изхвърли мъртвите [rephaim]", или в Протестантски 1940 "земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.}* мъртвите [rephaim] ", б.пр.) Изхвърлянето на мъртвите от земята, надали предполага събиране на безплътни духове с техните възкресени тела.

Второ, дори ако стихът се отнася до възкресението на rephaim, при силата на паралелността с мъртвите, които "ще възкръснат", няма индикации в целия пасаж, че rephaim са безтелесни духове, които ще се съберат отново с телата си при възкресението. Никъде Библията не говори за възкресението, като съединяване на тялото с духа или душата. Този сценарий произхожда от платоновския дуализъм, а не от библейската цялостност. В Библията, възкресението, както е представено в глава 7, е възобновяване на живота на цялостната личност, тяло и душа.

Трето, структурната паралелност на стиха, в който "умрелите", "тези, които обитават в пръстта" и "rephaim" (мъртвите) се използват като синоними, подсказва, че и трите, по същество, са едно и също, а именно, мъртвите. Следователно, rephaim са мъртвите, които обитават в пръстта, а не безплътни духове, които витаят в подземния свят. Същият паралелизъм между смъртта и rephaim, се среща в Псалми 88:10: "На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите [rephaim] ще станат и ще Те хвалят?" Тук, rephaim са в паралел с мъртвите и е заявено, че не са в състояние да хвалят Бога. Защо? Просто защото "Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието"(Пс. 115:17). Паралелът между смъртта и rephaim се среща отново в Притчи 2:18 и 9:18. Говорейки за блудницата, мъдрецът казва: "домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите [rephaim]"(Пр. 2:18). Очевидно е, че пътеките на блудницата не водят в света на духовете, но до смъртта, както е посочено в паралел.

Накрая, Йов 26:5 символизира rephaim, казвайки, че, пред Бог "мъртвите [rephaim] треперят Под водите и обитателите им." Тук ние се срещаме със силно метафоричен, символен език, описващ как и живи и мъртви треперят пред Бог. Това е видно и от следващия стих, който казва: "Преизподнята [Sheol] е гола пред Него, И Авадон [унищожението] няма покрив". Целта на всички тези образи, е просто да се изрази мисълта, че ни живо, ни мъртво създание може да избяга от вездесъщието и всемогъществото на Бог.
В светлината на гореизложения анализ, можем да направим заключение с думите на Базил Аткинсън: "няма нищо в коя да е от случките, което да ни налага да натоварим със значението "сенки" думата "rephaim", и изглежда неразумно да я насилване с това значение, пред лицето на цялостното и последователно свидетелство на Писанието." (30)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:52 pm

„Медиумът” от Ендор

Предходната дискусия за sheol, осигурява подходящ фон за обсъждане на единственото пълно описание за комуникация с дух от sheol, което може да бъде открито в Библията. С две думи, историята е следната. Когато Саул не успява да получи упътване за бъдещето от Бог, чрез сънища, Урим, и пророците (1 Царе 28:6), той, в отчаянието си, започва да издирва една жена от Ендор, запитвачка на духове, за да извика за него духа на починалия Самуил. (1 Царе 28:7).
Дегизирайки се, за да не бъде разпознат, Саул отива при жената през нощта и я моли да възведе починалия пророк и да извлече нужната му информация. (1 Царе 28:Cool. Когато тя възразява, позовавайки се на царската възбрана срещу некромантията (1 Царе 28:3), Саул се заклева, че никакво зло няма да й се случи и настоява, тя да възведе Самуил (1 Царе 28:9-10). Тя се подчинява и казва на Саул: "Видях един бог [elohim] който възлизаше из земята" (1 Царе 28:13). Тя описва на Саул какво е видяла, а именно, един старец "обвит с мантия"(1 Царе 28:14).
От описанието на запитвачаката, Саул стига до заключението, че това е Самуил и започва да го разпитва какво да прави пред лицето на надвисналото поражение от филистимците. Духът, представящ се за Самуил, първо смъмря Саул, задето го е обезпокоил, когато Господ се е оттеглил от царя. После, той пророкува против Саул. Мрачно, духът предсказва гибелта на Саул: "утре ти и синовете ти ще бъдете при мене" (1 Царе 28:19, 1 Летописи 10:13-14). Подир това, духът се връща, откъдето е дошъл.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:52 pm

Значение на историята

Дуалистите намират в тази история едно от най-ясните библейски доказателства за оцеляването на душата при смъртта. John Cooper, например, извежда от тази история четири основни заключения относно Старозаветния възглед за състоянието на мъртвите. Той пише: "Първо, ясно е, че има непрекъсваемост на персоналната идентичност между живите и мъртвите. С други думи, мъртвият Самуил е все още Самуил, не някой или нещо друго...Второ, въпреки, че това е крайно необичайна случка, Самуил, при все това, е типичен обитател на Sheol. Защото той очаква Саул и синовете му, да се присъединят към него... Трето, въпреки че той загатва, че е покойник, за него все още е възможно да "се събуди" и да се включи в редица актове на съзнателна комуникация... Четвърто, Самуил е "дух" или "сянка", не душа по Платон, или интелект по Декарт... Трупът му е бил погребан в Рама (1 Царе 28:3), но въпреки това, той е бил в Sheol и се появил в Ендор в телесна форма." (31) В същия дух, Robert Morey твърди, че тази история показва, че "Израил наистина е вярвал в съзнателен задгробен живот. Макар, че им е било забранено да участват в сеанси с духове, те не са вярвали, че човек бива унищожен при смъртта." (32)

Тези опити да се използва явяването на "духа на Самуил", подчинен и на разположение на запитвачката на духове, за се да докаже съзнателното съществуване на безплътни души след смъртта, игнорират пет важни съображения.

На първо място, те игнорират дефинитивното учение на Писанието за естеството на човека и естеството на смъртта, които вече бяха задълбочено разгледани. Библейският холистичен възглед за човешкото естество, представя прекратяване на живота на цялостната личност (на човека в цялост) при смъртта, и по този начин, изключва възможността за съзнателно съществуване на безтелесни души.

Второ, те игнорират сериозното предупреждение срещу консултации с "духове на познати" (Лев. 19:31, Ис. 8:19), престъпление, което се наказва със смърт (Лев.
20:6, 27). Всъщност, самият Саул умря, "...за престъплението, което извърши против Господа ... а още, понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита до тях, а до Господа не се допита... "(1Лет.10:13-14). Причината, да бъде налагано смъртно наказание за консултации с "духове на познати" е, че това са "зли духове", или паднали ангели, представящи се за мъртвите. Такава практика, в крайна сметка, би довела хората до това, да се кланят на дявола, а не на Бог.
Бог надали би постановил смъртно наказание за комуникация с духовете на починали близки и обични хора, ако тези духове са съществували и ако такава комуникация е била възможна. Няма морална причина, поради която Бог да постави извън закона, при болката от смъртта, човешкото желание да се общува с покойните близки. Проблемът е, че такава комуникация не е възможна, защото мъртвите са безсъзнателни и не общуват с живите. Всяка комуникация, която се случва, не е с духа на мъртвия, а със зли духове. На подобна мисъл навежда и твърдението на запитвачката на духове: "Видях един бог [elohim] който възлизаше из земята"(1 Царе 28:13). Множественото число на думата, а именно - "elohim", се използва в Библията не само за истинския Бог, но също така и за фалшиви божества (Бит. 35:2; Изх.12:12, 20:3). Видяното от запитвачаката е фалшив бог, или зъл дух, представящ се за Самуил.

На трето място, подобно тълкувание приема, че Господ ще говори със Саул посредством запитвачка на зли духове, една практика, която Той е обявил извън закона, при все болката от смъртта, и при все, че е отказал да общува със Саул посредством допустимите средства (1 Царе 28:6). Една комуникация от Самуил, говорещ като пророк, косвено би била комуникация от Бога. Но Библията категорично заявява, че Господ е отказал да комуникира с Саул (1 Царе 28:6).

Четвърто, то игнорира фантастично трудното за предполагане, че дух от мъртвите, може да се появи като "старец. . . обвит с мантия"(1 Царе 28:14). Ако духовете на мъртвите са безплътни души, те очевидно не би трябвало да са обвити с дрехи.

Пето, то игнорира последиците от мрачната прогноза: "утре ти и синовете ти ще бъдете при мене"(1 Царе 28:19). Къде е щяла да се проведе тази среща между царя и имитатора на Самуил? Дали в sheol, както Cooper предполага? Ако това беше вярно, би означавало, че Божиите пророци и царете отстъпници споделят едно и също местожителство след смъртта. Това противоречи на общоприетото схващане, че при смъртта, спасените отиват в рая, а неспасените отиват в sheol – “ада”. Освен това, ако Самуил е бил в Рая, духът изпълняващ ролята на Самуил, би казал: "Защо ме обезпокои, като ме свали (т.е. от небето на земята)?" Но той казва:"Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза (т.е. изпод земята на земята)"? (1 Царе 28:15). (В английския превод, думата, която се използва е "bring up", какъвто е и смисълът от еврейски – "въздигна" б.пр.) Дали в течение на времето, мястото на спасените се е променило от sheol под земята, на Небето?

Тези размисли ни дават основание да вярваме, че случилият се в Ендор сеанс, по никакъв начин не подкрепя идеята на съзнателно съществуване на безплътни души след смъртта. Очевидно е, че не духът на Самуил е, общувалият със Саул. Най-вероятно, демон се е представил за мъртвия Самуил, както се случва в много сеанси в наши дни. Писанията разкриват, че Сатана и неговите ангели имат способността да променят външния си вид и да общуват с човеци (вж. Мат 4:1-11; 2 Кор. 11:13,14). Историята на явяването на "духа на Самуил" в Ендор ни казва твърде малко относно съзнателното съществуване след смъртта, но тя ни разкрива твърде много за ловките измами на Сатана. Тя ни показва, че Сатана има голям успех в поддържането на лъжата "никак няма да умрете", с помощта на изтънчени методи, като представяне за мъртвия, чрез злите духове на Сатана.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:53 pm

Заключение

Нашето проучване на еврейската дума за "местообитанието на мъртвите - sheol", показва, че нито един от текстовете, които изследвахме, не предполага, sheol да е мястото за наказанието на нечестивите (ад), или мястото на съзнателно съществуване на душите или духовете на мъртвите. Мястото на мъртвите е място на безсъзнателност, неактивност, и сън, който продължава до деня на възкресението.
По същия начин, думата rephaim, която обикновено се превежда като "слаби", или "сенки", обозначава не безтелесни духове, витаещи в подземния свят, а мъртвите, обитаващи пръстта. Ние открихме, че мъртвите са наричани "ослабнали - rephaim"(Ис. 14:10), защото са лишени от жизнена сила. Историята на появата на "духа на Самуил" в Ендор, ни казва много малко относно някакво съзнателно съществуване след смъртта, защото онова, което запитвачката вижда, е един фалшив бог (elohim 1 Царе 28:13), т.е. зъл дух представящ се за Самуил, а не душата на пророка.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:53 pm

ЧАСТ II: Състоянието на мъртвите в Новия завет

Новият завет казва много малко относно състоянието на мъртвите по време на преходния период между тяхното заспиване и тяхното пробуждане в деня на възкресението. Ние трябва да се съгласим с G. C. Berkouwer, че това, което Новият завет ни казва относно преходното състояние, е нищо повече от едно прошепване.(33) Основното занимание на Новия завет е със събитията, които бележат прехода от тази ера към ерата, която ще дойде: завръщането на Христос и възкресението на мъртвите.

Нашият основен източник на информация относно Новозаветния възглед за състоянието на мъртвите са 11 препратки към hades (която дума е гръцкият еквивалент на еврейския sheol) и 5 пасажа, обичайно и най-често цитирани в подкрепа на вярата в съзнателното съществуване на душата след смъртта. 5-те пасажа са: (1) Лука 16:19-31, където намираме притчата за богаташа и Лазар, (2) Лука 23:42-43, който описва разговора между Исус и злодееца на кръста; (3) Филипяни 1:23, където Павел говори за своето "желание да отида и да бъде с Христа"; (4) 2 Коринтяни 5:1-10, където Павел използва образи на земен / небесен дом и на съблечено / облечено състояние, за да изрази желанието си "да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа"(2 Кор 5:Cool; и (5) Откровение 6:9-11, което споменава за душите на мъчениците под олтара, които викат към Бог да отмъсти за кръвта им. Пристъпваме към разглеждането на всяко гореспоменато в посочения ред.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:54 pm

Значението и естество на Hades (Хадес)

Гръцката дума hades идва в употреба в Библията, когато преводачите на Септуагинта я избират, за да представят еврейския sheol. Проблемът е, че hades е била използвана в гръцкия свят по съвършено различен начин от sheol. Докато sheol в Стария завет, е мястото на мъртвите, където, както видяхме, починалите са в състояние на безсъзнателност, Хадес в гръцката митология е подземният свят, където съзнателните души на мъртвите са разделени в две основни селения, едното е място на мъчения, а другото – на блаженство.

Edward Fudge предлага това кратко описание на гръцката концепция за Хадес: "В гръцката митология, Хадес е богът на подземното царство, откъдето собствено идва и името на долния свят. Харон превозва душите на мъртвите през реките Стикс или Ахерон в неговото селение, където кучето-пазач Цербер охранява вратата, така че никой да не може да избяга. Езическият мит съдържа всички елементи на средновековната есхатология: имаме блаженството на Елисион, страданията в мрачния и ужасяващ Тартар, а дори и Асфоделските полета, където се скитат душите, които не са подходящи за нито едно от другите две места. Редом с бог Хадес, царува неговата кралица Персефона, които той е отмъкнал от горния свят." (34)
Тази гръцка концепция за Хадес, е повлияла елинизираните евреи по време на периода между Стария и Новия завет, да приемат вярата в безсмъртието на душата
и идеята за пространствено разделение в подземния свят между праведните
и безбожните. Душите на праведните, веднага след смъртта, пристъпват към
небесно щастие, където очакват възкресението, докато душите на безбожните отиват в място за мъчения - в хадес.(35) Популярното приемане на този сценарий е отразено в Притчата за богаташа и Лазар, която ще бъде разгледана накратко.

Този възглед за хадес, като място за мъчение на нечестивите, в крайна сметка
влиза в християнската църква и повлиява дори библейски преводачи. Струва си да се отбележи, че думата "hades", която се среща 11 пъти в Новия Завет, е преведена в KJV 10 пъти като "ад" (36) и 1 път като "гроб". (37) (Подобно е в българските преводи, интересното за отбелязване е, че относно превода "гроб", става дума за 1 Коринтяни 15:55, стих, който в KJV е преведен, като: "O death, where is thy sting? O grave [hades], where is thy victory?"; а в българските преводи срещаме думата "hades" в този стих, преведена като "смърт" – в протестантските преводи "О смърте, где ти е победата? О смърте [hades], где ти е жилото?"; и като "ад" – в православния и цариградския преводи: "Де ти, смърте, жилото? де ти, аде [hades], победата?", б.пр.)
RSV - Revised Standard Version (Ревизирана стандартна версия) превежда думата като "Hades". Преводът на "Хадес", като "ад" е неточен и заблуждаващ, защото, с изключение на Лука 16:23, терминът се отнася за гроба или мястото на мъртвите, а не за мястото за наказание. Последното (т.е. мястото за наказание) е обозначено с думата "gehenna" (геена), термин, който също така се среща 11 пъти в Новия завет (38) и е правилно преведен, като "ад" (в българските преводи е преведен с думата "пъкъл", "огнен пъкъл", "геена", "геена огнена", б.пр.), тъй като се отнася до огненото езеро, мястото за погибелта на погубените. "Hades", от друга страна, се използва в Новия Завет като еквивалент на sheol, мястото на мъртвите, или гроба.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:54 pm

Исус и Hades

В Евангелията, Исус споменава hades три пъти.
Първото използване на hades, се открива в Матей 11:23, където Исус укорява
Капернаум, казвайки: "И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада [hades] ще слезеш!"(ср.Лука 10:15). Тук, hades, както sheol в Стария Завет (Амос 9:2-3, Йов 11:7-9) обозначава най-дълбокото място във Вселената, точно както небето е най-високото. Това означава, че Капернаум ще бъде унижен, като бъде свален в мястото на мъртвите, най-дълбокото място във Вселената.

Втората употреба на hades в учението на Исус, се среща в притчата за богаташа и Лазар (Лука 16:23). Ние ще се върнем към нея накратко. Третата употреба се намира в Матей 16:18, където Исус изразява своята убеденост, че "портите на ада [hades] няма да надделеят" над църквата Му. Смисълът на фразата "портите на ада [hades]" се осветлява от използването на същия израз в Стария Завет и в еврейската литература (3 Макавей 5:51; Премъдрост Соломонова 16:13), като синоним на смърт. Например, Йов пита риторично: "Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?"(Йов 38:17; виж Ис. 38:18). Подземният свят е обрисуван, като ограден ров, където мъртвите са били заключени. Така че, онова, което Исус иска да каже с израза "портите на ада", е, че смъртта няма да надделее над църквата Му, очевидно защото Той е победил смъртта.

Подобно на всички мъртви, Исус отиде в hades, т.е. в гроба, но за разлика от другите, Той беше победил смъртта. "Защото няма да оставиш душата ми в ада [hades], Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление"(Деяния 2:27; вж 2:31). Тук hades е гробът, където тялото на Христос почива само три дни и затова "не вижда изтление", процесa на загниване след продължителен престой в гроба. Благодарение на Неговата победа над смъртта, hades – гробът е победен враг. Затова, Павел възкликва: "O death, where is thy sting? O grave [hades] where is thy victory?"(1Кор.15:55, KJV). (Виж по-горе забележката относно българските преводи на стиха, б.пр.). Тук, "hades" е правилно преведена, като "гроб" в KJV, тъй като гробът е в паралел със смъртта.
Христос сега държи ключовете на "смъртта и Hades"(Откр.1:18), Той има власт над смъртта и гроба. Това Му дава възможността, да отключи гробовете и да повдигне светиите за вечен живот, при Неговото пришествие. Във всички тези пасажи, hades, в последователност се свързва със смъртта, защото това е мястото за почивка на мъртвите, гробът. Същото е вярно и в Откровение 6:8, където блед кон има ездач, чието име "беше смърт, и адът [hades] вървеше подире му". Причината поради която "Hades" следва "смъртта", е очевидно, защото hades, сиреч гробът, приема мъртвите.
В края на хилядолетието, "смъртта и Hades" ще предадат своите мъртви (Откр.20:13) и "смъртта и адът [hades] бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт."(Откр. 20:14). Тези два стиха са показателни. Първо, защото те ни казват, че в края, hades ще предаде мъртвите си, което отново индикира, че hades е мястото на мъртвите. Второ, те ни уведомяват, че в края на времената, самият hades ще бъде хвърлен в огненото езеро. Посредством тази колоритна образност, Библията ни уверява, че в края на времената, както смъртта, така и гробът ще бъдат унищожени. Това ще бъде смърт на смъртта, или като Откровение се изразява, "втората смърт". Този кратък обзор на употребата на hades в Новия завет ясно показва, че значението му и използването му са в съответствие с тези на sheol в Стария Завет. И двата термина обозначават гроба или мястото на мъртвите, а не мястото за наказание на грешниците.(39)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:54 pm

Богаташът и Лазар

Думата hades се среща и в притчата за богаташа и Лазар, но с различно значение. Докато в 10-те останали случаи, в които се споменава и които току що разгледахме, тя се отнася до гроба или местообитанието на мъртвите, то в притчата за богаташа и Лазар, обозначава мястото за наказание за нечестивите (Лука 16:23). Причината за това изключение в употребата, ще бъде обяснено накратко. Очевидно, дуалистите извличат големи дивиденти от тази притча в подкрепа на идеята за съзнателното съществуване на безплътни души по време на преходното състояние (Лука 16:19-31). Поради важността, отдавана на тази притча, е потребно да я разгледаме в детайли.

Първо, нека да разгледаме основните моменти в историята. Лазар и богаташът умират. Положението, което имат в живота, се преобръща след смъртта. Понеже, когато Лазар умря, "ангелите го занесоха в Аврамовото лоно" (Лука 16:22), докато богаташът е заведен в hades, където е подложен на мъки в пламъците (Лука 16:23). Въпреки, че ги отделя бездна, богаташът може да види Лазар в лоното на Аврам. И така, той умолява Аврам да изпрати Лазар с две заръки: първо, "изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми"(Лука 16:24), и второ, да изпрати Лазар да предупреди членовете на семейството му да се покаят, за да не изтърпят същото наказание. Аврам отхвърля тези искания по две причини. Първо, понеже ги отделя голяма бездна, която прави невъзможно за Лазар да премине, за да му помогне (Лука 16:26), второ, защото ако членовете на семейството му "не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят"(Лука 16:31).

Преди да разгледаме притчата, трябва да си припомним, че противоположно на една алегория, като "Пътешествието на пилигрима", където всеки детайл е от значение, в една притча, не е задължително детайлите по себе си, да имат значимост, освен на "подпори" за историята. Притчата е замислена, за да учи на някаква фундаментална истина, и детайлите нямат буквален смисъл, освен ако контекстът не индикира друго. От този принцип израства и друг, а именно, че само фундаменталното учение на една притча, което е потвърдено от общия смисъл на Писанието, може основателно и легитимно да се ползва за формулиране на доктрина.

За съжаление, тези два фундаментални принципа са игнорирани от тези, които желаят да използват детайлите на една притча, за да подкрепят своите убеждения. Така например, Robert Peterson вади поука от всяко едно от главните действащи лица в притчата. "Първо, подобно на Лазар, тези, на които Бог помага, ще бъдат доведени след смъртта си в Божието присъствие... Второ, подобно на богаташа, непокаялите се, ще изпитат необратимата присъда. Грешниците също оцеляват след смъртта, но само за да изтърпяват мъки и агония... Трето, чрез Писанието, Бог разкрива Себе Си и волята Си, така че никой, който я пренебрегва няма основание да протестира относно по-нататъшната си участ" (40).
Опитът на Peterson да извлече тези три поуки от притчата, игнорира факта, че основната поука на притчата, е дадена в последния кулминационен стих: "Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят."(Лука 16:31). Това е поуката на притчата, а именно, че нищо и никой не може да замести осъждащата сила на откровението, което Бог ни е дал в Словото Си. Да се интерпретира притчата за Лазар и богаташа, като представяща какво ще се случи на спасените и на неспасените непосредствено след смъртта, означава да се експлоатира притчата за извличане на поуки, чужди на автентичния й замисъл.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:54 pm

Проблемите при буквално тълкуване

Тези, които тълкуват притчата като буквално представяне на състоянието на спасените и неспасените след смъртта, се сблъскват с непреодолими проблеми. Ако разказът е реално описание на преходното състояние, тогава трябва, съответно, да са действителни и реални и детайлите. Но ако притчата е метафора, тогава само прокараната морална истина, трябва ни засяга. Едно буквално тълкуване на разказа се срива под тежестта на собствените си абсурди и противоречия, които стават очевидни, при едно внимателно изследване. Защитниците на буквалността на притчата, допускат, че богаташът и Лазар са безплътни духове, напуснали телата си. Но богаташът е описан, като да има "очи", които виждат и "език", който говори, както и като търсещ помощ и облекчение от "пръста" на Лазар – все реални части от човешкото тяло. Те са описани, като съществуващи физически, независимо от факта, че тялото на богаташа, както си му е редът, беше погребано в гроба. Дали пък тялото му не е отнесено в hades, заедно с душата му, по погрешка?

Бездна разделя Лазар в Рая (лоното на Аврам) от богаташа в hades. Пропастта е твърде широка, за бъде премината от когото и да е от тях, и все пак достатъчно тясна, за да им даде възможност да разговарят. Взето буквално, това означава, че Раят и Адът са в рамките на географско разстояние, позволяващо видимост и водене на разговори, така че, светиите и грешници вечно могат да виждат и да комуникират един с друг. Замислете се за момент, за случай, в който родителите в Рая, наблюдават своите деца, агонизиращи в ада за цялата вечност. Няма ли такава гледка да унищожи цялата радост и мир на Небето? Немислимо е, че спасените ще се виждат и разговарят със своите обични неспасени, във вечността, през разделяща ги пропаст.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:55 pm

Конфликтът с библейските истини

Буквалното тълкуване на притчата противоречи на някои от основните библейски истини. Ако разказът е буквален, тогава Лазар получава своята награда, а богаташът - наказанието си, незабавно след смъртта и преди съдния ден. Но Библията ясно учи, че наградите и наказанията, както и разделението между спасените и неспасените, ще се случи в деня на Христовото идване: "А когато дойде Човешкият Син в славата Си ... ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други"(Матей 25:31-32). "Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му."(Откр.22:12). Павел очаква да получи "венеца на правдата" в деня на Христовото явление. (2 Тим 4:Cool.

Буквалното интерпретиране на притчата, противоречи и на неизменното свидетелство на Стария и Новия Завет, че мъртвите – както праведните, така и грешниците, лежат тихо и безсъзнателно в смъртта, до деня на възкресението (Екл.9:5-6, Йов14:12-15, 20, 21, Пс.6:5, 115:17). Буквалното тълкуване
противоречи и на последователното и системно използване на hades в Новия Завет, за да обозначи гроба или местообитанието на мъртвите, а не мястото на наказанието. Ние открихме, че в 10 от 11 употреби , hades е изрично свързан със смъртта и гроба. Изключението в употребата на hades в тази притча, като огнено място за мъчения (Лука 16:24) произтича, както ще видим накратко, не от Писанието, а от съществуващи към онзи момент еврейски вярвания, повлияни от гръцката митология.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:55 pm

Съвременни на събитията, еврейски концепции в обръщение

За щастие на нашето изследване, ние разполагаме с еврейски писания, които осветяват притчата за богаташа и Лазар. Особено разкриваща и показателна, се явява "Discourse to the Greeks Concerning Hades" написана от Йосиф Флавий, известния еврейски историк, живял по време на Новия Завет (починал около 100г.сл. Хр.). Неговата беседа е в много близък паралел с разказа за богаташа и Лазар. В нея Йосиф обяснява, че "Hades е подземен свят, в който не огряват светлините на този свят... Това място е дадено, като мястото за арест на душите, в което, като техни пазачи са назначени ангели, които разпределят за тях временни наказания, съответстващи на делата и поведението на всекиго." (41).
Йосиф обаче посочва, че hades е разделен на двe селения. Едното от тях, е "селението на светлината", където, отведени от ангели, са душите на праведните мъртви в "мястото, което наричаме лоното на Аврам." (42) Второто селение е "вечен мрак", и душите на нечестивите са довлечени насила "от ангелите, за да им бъдат отдадени наказанията" (43). Тези ангели завличат нечестивите "на границите на самия ад", така че, да могат да видят и почувстват топлината на пламъците.(44) Но те не биват хвърлени в самия ад, докато не мине окончателният съд. "Дълбок и широк хаос е закован между тях, така щото, да не може праведен човек, изпитващ състрадание към тях, да бъде допуснат, нито да може някой неправеден, ако и да е достатъчно смел да се пробва, да мине през него." (45) Поразителните прилики между описанието на Йосиф Флавий на hades и притчата за богаташа и Лазар са очевидни. И в двата разказа, имаме две области, които разделят праведните от нечестивите, лоното на Аврам като обиталище на праведните, огромна бездна, която не може да бъде премината, и обитателите на едната област, които могат да виждат тези в другата.

Описанието, дадено от Флавий на hades, не е единствено по рода си . Подобни описания могат да бъдат намерени и в друга еврейска литература. (46) Това иде да рече, че Исус ползва придобилите популярност сред народа, по това време, вярвания относно състоянието на мъртвите в hades, не за да подкрепи подобни възгледи, но за да втълпи колко е важно, в този живот, да се вслушваме в онова, което учат Моисей и пророците, защото това определя блаженство или злочестието в света, който ще дойде.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:56 pm

Употребата на разпространените по това време вярвания, от Исус

При тези обстоятелства, е логично да се зададе въпросът: "Защо Исус разказва притча, основана на разпространени сред хората вярвания, които не отразяват правилно истината, каквато тя е указана навсякъде в Писанието, и в Неговите Собствени учения?" Отговорът е, че Исус стъпва на вярване, което е близко като разбиране за хората, за да ги научи на жизненоважни истини. Много от Неговите слушатели са започнали да вярват в съзнателното съществуване между смъртта и възкресението, въпреки че подобно вярване е чуждо на Писанието. Това погрешно убеждение, бива прието по време на периода между Стария и Новия завет, като част от процеса на елинизация на юдаизма и се е превърнало в част от юдаизма по времето на Исус.
В тази притча, Исус ползва едно разпространено и популярно вярване, не за да го потвърди, а за да запечата в съзнанието на слушателите Си важен духовен урок. Трябва да се отбележи, че дори и в предходната притча за нечестния настойник (Лука 16:1-12), Исус използва история, която не представя правилно библейската истина. Никъде Библията не одобрява и не подкрепя практиката на нечестния настойник, който намалява наполовина неизплатените дългове на длъжниците, за да получи лични облаги от тези длъжници. Урокът на притчата е "спечелете си приятели" (Лука 16:9), а не да учи на нечестни бизнес практики.

Дори John Cooper (теолог защитник на “преходното състояние”, т.е. на безсмъртната душа, виж по-горе, б.пр.), признава, че притчата за богаташа и Лазар "не ни казва непременно онова, което Исус или Лука вярват за задгробния живот, нито пък предоставя солидна основа за доктрината на преходното състояние. Понеже е възможно, Исус просто да използва популярни представи, за да внуши етичната си гледна точка. Той може да не е споделял тези представи. Самият Той, вероятно не е вярвал в тях, понеже е знаел, че те не са истинни." (47) Cooper след това задава въпроса: "Какво ни казва този пасаж за преходното състояние?" Той категорично и честно отговаря: "Отговорът може да бъде – 'Нищо'." Дуалистичната представа не може да се опре на този текст, като да получава от него основна подкрепа." (48) Причината, която той дава, е, че е непреодолимо трудно да се вадят изводи от образите на тази притча. Например, Cooper пита: "Телесни същества ли ще бъдем [в преходното състояние]? Благословените и прокълнатите ще могат ли да се виждат един друг?"(49)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:56 pm

Исус и разбойникът на кръста

Краткият разговор между Исус и каещия се разбойник на кръста до него (Лука 23:42-43) се използва от дуалистите като основно доказателство за съзнателното съществуване на преданите на Бог мъртви в рая, преди възкресението. Заради това е важно да се разгледат отблизо думите, изречени от Исус към каещия се разбойник. За разлика от другия престъпник и по-голямата част от тълпата, каещият се разбойник наистина вярва, че Исус е Месията. Той каза: "[Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си" (Лука 23:42). Исус му отговори: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Основният проблем в тълкуването на този текст идва от мястото на запетаята, която в повечето преводи, е поставена преди "днес". По този начин, повечето читатели и коментатори приемат, че Исус казва: "Днес ще бъдеш с Мене в рая". Такъв прочит се тълкува, като да значи, че "в този, същия ден" (50), разбойникът е отишъл в рая с Христос.
В оригиналния гръцки текст обаче, няма препинателни знаци и преведено буквално, гласи: "Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая".
Наречието "днес-semeron" стои между глаголите "казвам - lego" и "ще бъдеш - ese". Това означава, че от граматична гледна точка, наречието "днес" може да се отнася за всеки един от двата глагола. Ако то пояснява първия глагол, тогава Исус казва: "Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая".
Преводачите са поставили запетаята преди наречието "днес", не поради граматични съображения, но заради теологичното убеждение, че мъртвите получават своята награда, при смъртта. На човек му се иска, преводачите да бяха се поограничли, когато превеждат, от тълкуване на текста и да оставят въпроса за тълкуванието на читателя.
Въпросът, пред който сме изправени, е: Дали Исус има предвид: "Истина ти казвам днес...", или "Днес ще бъдеш с Мене в рая"? Тези, които поддържат второто, се позовават на факта, че наречието "днес", не се появя на други места с често използвания израз "Истина ви казвам". Това е валидно наблюдение, но причината за това изключение, при което наречието "днес" се добавя към израза "Истина ти казвам", съвсем добре се открива в непосредствения контекст. Разбойникът помоли Исус, да Си спомни за него в бъдещето, когато ще установи Своето царство. Но Исус отговори, обещавайки на разбойника, че го помни още отсега, от "днес", и успокоявайки го, че ще бъде с Него в рая. Това тълкуване се подкрепя от три основни съображения: (1) Новозаветното значение на рая; (2) времето, когато спасените ще влезат, получавайки наградата си, в рая; и (3) времето, когато Самият Исус се върна в рая.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:56 pm

Какво е Раят?
Думата "рай-paradeisos" се среща само три пъти в Новия Завет: два пъти, освен употребата в Лука 23:43. Във 2 Коринтяни 12:2-4, Павел разказва едно екстатично преживяване да бъде "занесен в рая", чието местонахождение, той определя да е в "третото небе" (2 Кор 12:2). Очевидно е, че за Павел, раят е на Небето. В Откровение 2:7, Господ дава това обещание: "На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай." Тук раят се асоциира с дървото на живота, което, според Откровение 22:2, ще се намира в новия Ерусалим: "И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите." Всичко това предполага, че раят е вечното обиталище на изкупените във възстановената "Едемска градина".

Следователно, когато Исус уверява разкаялия се разбойник относно едно място, с Него - в "рая", Той визира "многото обиталища" в "дома на Отца Му" и времето, когато Той самият "ще отиде да приготви място" (Йоан 14:1-3). По време на цялото си служение, Исус учи, че изкупените ще влязат в царството на Отца Му, при Неговото идване: "Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света."(Мат 25:34, 16:27). Павел учи на същата истина. При второто идване на Христос, спящите светии ще бъдат възкресени, а живите светии – преобразени: "и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа."(1 Сол 4:16, 17). Това е времето, след възкресението на праведните, когато разбойникът ще бъде с Исус в рая.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Състоянието на мъртвите"

Пишување by Sponsored content


Sponsored content


Вратете се на почетокот Go down

Страна 1 of 2 1, 2  Next

Преглед на претходна тема Преглед на наредна тема Вратете се на почетокот


 
Permissions in this forum:
Не можете да одговарате на темите во форумот