"Библейският възглед за смъртта"

Страна 1 of 2 1, 2  Next

Преглед на претходна тема Преглед на наредна тема Go down

"Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Естир on Вто Мар 10, 2015 6:33 pm

Библейският възглед за смъртта
Глава IV от книгата "Безсмъртие или Възкресение?", Samuele Bacchiocchi, Ph. D., Andrews University
avatar
Естир

Број на мислења : 846
Join date : 2015-02-11

Преглед на профилот на членот

Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:35 pm

Библейският възглед за смъртта

През цялата човешка история, хората са отказвали да приемат безвъзвратността на това, че животът завършва със смърт. Смъртта носи едно трудно за приемане, внезапно прекъсване на работата на човека, на плановете му, на връзките му. Макар, че надписът на много надгробни плочи често гласи: "Почивай в мир", истината е, че повечето хора не приемат добре идеята за спокойна почивка в гроба. Те биха предпочели да са живи и продуктивни. Тъй че, не е учудващо, че въпросът за смъртта и задгробния живот винаги е бил обект на силен интерес, обсъждания и спекулации. В края на краищата, на смъртта всеки човек е подвластен. Всеки от нас, в определеното време, ще бъде изправен пред мрачната действителност на смъртта .

Днес ние живеем в една култура, която отрича смъртта. Хората живеят, сякаш смъртта не съществува. Лекарите и персонала на болниците сякаш са на мнение, че смъртта е нещо, което не би следвало да се случва. Независимо от това, колко зле могат да се чувстват хората, на въпроса "Как сте?", с изкуствена усмивка отговарят: "Много добре". Когато вече не можем да поддържаме фасадата, ние започваме да се чудим: "Какво ми се случва сега?"

Дори в края на живота, ние сме склонни да отричаме реалността на смъртта, като балсамираме мъртвите; и чрез използване на козметика, за да има трупът естествен, здрав вид. Ние обличаме мъртвите в костюми и рокли, като да отиват на бал, а не да се връщат в пръстта. Хората все по-рядко носят траур, не искат да смущават мисълта си с това, че смъртта прекъсва живота.

През последните години в много колежи и висши училища, са въведени курсове за смъртта и умирането. Някои колежи и университети предлагат курсове по окултното и други явления, като например близките до смъртта преживявания, за които се твърди, че предлагат научни доказателства за живот след смъртта. Всичките тези тенденции показват, че днес има подновен интерес, да се разкрие мистерията на смъртта и получи успокоение за някаква форма на живот след смъртта.

Целите на настоящата глава.
Тази глава преследва две основни цели.

Първо, кратък преглед на историята на вярата в безсмъртието на душата, фокусирайки особено върху съвременното й развитие, което съживява идеята за съзнателно съществуване след смъртта. Ще бъде показано, че спиритуализмът, изучаването на близките до смъртта преживявания, и т.нар. "чанелинг" (популяризиран от движението Ню Ейдж, особено чрез влиянието на актрисата Шърли Маклейн), са допринесли за популяризиране на възгледа, че смъртта не е прекратяване на живота, а преход към друга форма на съществуване.

Второ, изследвано е библейското разбиране на естеството на смъртта. Дали Библията учи, че смъртта е разделянето на безсмъртната душа от смъртното тяло? Или, Библията учи, че смъртта е прекратяване на живота за цялостната личност - тяло и душа? С други думи, е ли смъртта, според Библията, прекратяване на живота за цялостната личност, или е преход към нова форма на живот на някаква безсмъртна част от нашето същество?

За да намерим отговори на тези въпроси, ние ще търсим в Писанията, изследвайки всички подходящи пасажи. Ние сме следвали тази процедура в предишните глави, при изучаване на библейския възглед за човешката природа . Писанието винаги би трябвало да може да бъде тълкувано чрез Писанието. Пасажи, в които се срещат някои неясноти, трябва да се тълкуват в светлината на тези, които са ясни. Следвайки този принцип, известен като "analogy of faith" (а именно: "Писанието се тълкува чрез Писанието", ние можем да решим привидни противоречия, на които се натъкваме в Библията.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:35 pm

ЧАСТ 1: Исторически обзор на вярата в оцеляването на душата

"Вие няма да умрете." За да се постави основа за изучаване на Библейския възглед за смъртта в тази глава; и на състоянието на мъртвите в следващата глава, е добре да разгледаме накратко историята на вярата в оцеляването на душата след смъртта. Лъжата на змията, "Вие няма да умрете" (Бит. 3:4), е просъществувала през цялата човешка история до наши дни . Вярата в някаква форма на живот след смъртта, се поддържа, практически във всякa общност. Необходимостта от успокоение и сигурност, породена от предизвикателството, че смъртта заплашва да прекрати човешкия живот, е накаралa хора от всякакви култури, да формулират вяра в някаква форма на задгробен живот.

В историята на християнството, смъртта, по принцип, е дефинирана като отделяне на безсмъртната душа от смъртното тяло. Тази вяра в оцеляването на душата, при смъртта на тялото, е изразена по различни начини и е довела до такива доктрини като молитва за мъртвите, индулгенции, чистилище, ходатайство на светиите, вечните мъки на ада и др. От времето на Августин (AD 354-430), християните биват учени, че между смъртта и възкресението - период, известен като "междинно състояние", душите на мъртвите или се наслаждават на блаженство на Рая, или страдат в мъките на Чистилището или Ада. Безплътното състояние на душата е трябвало да продължи до възкресението на тялото, което ще доведе до завършване на спасението на светиите и до вечни мъки на нечестивите.

По време на средновековието, страхът от смъртта и спекулациите относно какво се случва с душата след смъртта, завладява въображението на хората и вдъхновява литературни и теологични произведения . "Божествената комедия" на Данте, е само малък фрагмент от необятното литературно и художествено творчество, което образно описва мъченията на душите на грешниците в чистилището, или в ада и блаженство на душите на светиите в рая.

Вярата в оцеляването на душата е допринесла за развитието на учението за чистилището, място, където душите на мъртвите се пречистват чрез страдание - временно наказание за греховете им, преди да възходят в Рая. Тази широко разпространена доктрина e обременявала живота на хората с емоционален и финансов стрес. Както Рей Андерсън казва: "Човек е трябвало да печели не само, за да има достатъчно да преживява, но и за да има възможност да изплати "духовния заем" за мъртвите " (1)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:36 pm

Отхвърляне на чистилището от реформаторите.

Протестантската Реформация започва до голяма степен като реакция срещу средновековните суеверни вярвания за отвъдния живот в Чистилището. Реформаторите отхвърлят като небиблейска и неприемлива, практиката на купуване и продаване на индулгенции, с цел намаляване престоя на душите на починалите близки в Чистилището. Обаче, те продължават да вярват в съзнателното съществуване на душите или в Рая, или в Ада, по време на междинното състояние. Калвин изразява това вярване много по-агресивно, отколкото Лутер (2). В своя трактат "Психопанихия" (3), който той пише срещу анабаптистите, които учат, че душите просто спят между смъртта и възкресението, Калвин настоява, че по време на междинното състояние, душите на вярващите се радват на блаженството на небето, а тези на неверниците страдат в мъките на ада. При възкресението, тялото се събира с душата, като по този начин се засилват насладата от рая или мъките на ада. От тогава натам, тази доктрина за междинното състояние е била приета от повечето протестантски църкви и намира отражение в различни Конфесии (4).

Уестминстърската изповед на вярата (1646), считана за окончателно изявление на презвитерианската вяра в англоговорящия свят, заявява: "След смъртта, телата на хората се връщат в пръстта и се разлагат, но душите им, които нито умират, нито заспиват, тъй като са безсмъртни по същността си, незабавно се завръщат при Бога, който ги е дал на хората. Душите на праведните, които тогава биват усъвършенствани в святост, се приемат в най-висшите небеса, където виждат Божието лице в светлина и слава и очакват пълното изкупление на телата си. А душите на нечестивите биват хвърлени в ада, където остават в мъки и пълна тъмнина до съда на великия ден." (5). Изповедта продължава, декларирайки като небиблейско вярването в чистилището.

Отхвърляйки като небиблейски, популярните суеверия по отношение на страданията на душите в чистилището, реформаторите проправиха път за повторно изследване на човешката природа от философите-рационалисти на Просвещението. Тези философи не се отказват незабавно от идеята за безсмъртието на душата. Първата значима атака срещу вярата в оцеляването на живота след смъртта, идва от Дейвид Хюм (1711-1776), английски философ и историк. Той поставя под въпрос безсмъртието на душата, защото вярва, че цялото знание идва от сетивните възприятия на тялото (6), Тъй като смъртта на тялото бележи края на всички сетивни възприятия, за душата е невъзможно да има съзнателно съществуване след смъртта на тялото.

Спадът на вярата в задгробния живот достигна връхната си точка към средата на ХVIII век, като атеизмът, скептицизмът и рационализмът се разпространяват във Франция, Англия и Америка. Публикуването на Дарвиновия "Произход на видовете" (1859 г.) нанася още един удар на свръхестественото и особено върху безсмъртието на душата. Ако човешкият живот е продукт на спонтанно самозараждане, то човешките същества нямат божествения дух или безсмъртната душа в тях. Теориите на Дарвин провокират хората да търсят "научни" доказателства за свръхестествени явления, като например оцеляването на душата .

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:36 pm

Спиритизъм и възраждане на интереса към душата.

Общественият интерес към живота на душата след смъртта, скоро се възражда с публикуването на "Бъдещата раса" (1860) от Булвер Литон. Тази книга е повлияла множество писатели, допринесли за идването на мода на окултните практики в британското общество. В Америка, общественият интерес към общуването с душите на мъртвите, се запалва от сеансите, провеждани от сестрите Фокс от Хайдсвил, Ню Йорк. На 31 март 1848 г., те провели сеанс, в който предполагаемият дух на убит човек, който се нарича Уилям Дюслер, ги информирал, че ако разкопаят в мазето, ще открият трупа му. Това се оказало вярно, а тялото било намерено.

Тъй като духовете на мъртвите в къщата на сестрите Фокс, комуникирали посредством почуквания по масата, "table rapping" сеансите, като начин на общуване с духа на мъртвите, станали модерни в цяла Америка и Англия. Това явление привлякло вниманието на много учени, които през 1882г. организирали "Обществото за психични изследвания" - (SPR). Henry Sedgwich, известен философ от Кеймбридж, спомага в "Обществото за психични изследвания" да се съберат някои от най-влиятелните хора на деня, включително Уилям Гладстон (бивш британски премиер) и Артър Балфур (бъдещ премиер).

Един важен резултат на движението SPR, е представен в работата на Джоузеф Банкс Рейн, който през 1930г. започва проучвания относно съзнателния живот след смъртта. Рейн по образование е биолог, завършил Университета в Чикаго и по-късно, когато преподава в Харвардския университет, бива включен в SPR. Той преразглежда и предефинира въпросите, които SPR е изследвал в продължение на години, въвеждайки такива термини, като "екстрасензорни възприятия" (ESP), "паранормална психология", или "парапсихология". Това има за цел да придаде научна правдоподобност на изследванията на задгробния живот. По-късно Рейн, заедно с Уилям Макдугъл - президент на британските и американски групи SPR, учредяват катедра за психични изследвания към Университета Дюк. Руснаците провеждат техни собствени парапсихически експерименти. Техни резултати и изводи са публикувани в популярен стил в "Психически открития отвъд Желязната завеса" на Шийла Острандер и Лин Шрьодер (1970) .

В края на 60-те, епископ Джеймс Пайк събужда наново и популяризира широко идеята за общуване с духовете на мъртвите, като регулярно комуникира с починалия си син. Днес нашето общество е наводнено от медиуми и екстрасенси, които рекламират своите услуги повсеместно чрез телевизия, списания, радио, и вестници. В книгата си "В часа на смъртта", К. Osis и E. Haraldson пишат: "Непосредствените преживявания на контакт с мъртвите, са изненадващо разпространени. На база на национално социологическо проучване, 27% от американците, казват, че са имали срещи с починали роднини, .....вдовици и вдовци съобщават за срещи с починалите си съпрузи два пъти по-често - 51%." (7). Общуването с духове на починали, не е само американски феномен . Проучвания, проведени в други страни, разкриват подобен висок процент хора, които ползват услугите на медиуми, за да общуват с духовете на своите починали близки . (Cool

В книгата си "Безсмъртие или умиране", Пол и Линда Бедхем, професори в университета Св. Давид в Уелс, посвещават една глава на "Доказателствата от парапсихологическите изследвания", в подкрепа на вярата си в съзнателния живот след смъртта. Те пишат: "Някои хора вярват, че може да се постигне директен контакт с мъртвите чрез медиуми, за които се твърди, че имат способността, бидейки в състояние на транс, да предават съобщения между мъртвите и живите. Вярата в реалността на такава комуникация е вдъхновяващата сила на спиритуалистичните църкви; и опечалените, които се консултират с медуими, често са впечатлени от убедителните описания на починалите им близки, които тези медиуми дават. Понякога, медиумът също така, може да демонстрира и знания относно живота на починалия. " (9)

Бедхем признават, че в много от случаите, медиумите са шарлатани, които базират комуникацията си на "проницателно наблюдение и интелигентни догадки" (10). Но въпреки това, вярват, че има "истински доказателства за оцеляване на човешката личност, след на смъртта на тялото". (11) Те подкрепят тезата си, като докладват случаи на няколко членове на "Обществото за психически изследвания" (SPR), които след смъртта си, започнали да изпращат съобщения до живи членове на SPR, за да докажат, че са оцелели след смъртта. (12)

Нашето намерение не е да оспорваме способността на някои медиуми да приемат и предават съобщения от духове. Въпросът е дали подобни съобщения са от духовете на починалите, или от Сатана. Ще се занимаем с този въпрос по-късно в тази глава, във връзка с нашето изследване на допитването на Цар Саул до запитвачаката на зли духове от Ендор (1 Царе 28:7-25 ). За момента, е достатъчно да се отбележи, че спиритуализмът и до днес, играе основна роля в подхранването на вярата в живота на душата след смъртта. Хората, които чрез медиуми са били в състояние да комуникират с предполагаемите духове на свои починали близки, намират основание да вярват в безсмъртието на душата.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:37 pm

Преживявания близки до смъртта.

Друго значително разрастващо се явление на нашето време, което е допринесло за подхранване на вярата в безсмъртието на душата, е изучаването на "преживяванията близки до смъртта." Такива изследвания се базират на твърденията на хора, които са реанимирани от близка среща със смъртта, както и на сведения на някои лекари и медицински сестри, записвали преживелиците на свои пациенти, били на смъртно легло.

Преживелиците, описвани от хора, които са имали близка среща със смъртта, често съответстват на онова, което мнозина смятат да е животът на душата в рая. Въпреки, че няма две описания, които да са едни и същи, някои от общите характеристики са: впечатление за спокойствие, усещане за много бързо изтегляне през някакво тъмно пространство, плуване в безтегловно "духовно" тяло, усещане на присъствието на духовно същество, среща с ярка светлина, често идентифицирана с Исус Христос, или ангел; и визия за град в светлина (13). Такива преживявания се тълкуват като доказателство, че при смъртта, душата напуска тялото и живее в безплътно състояние.

Съобщенията за близките до смъртта преживявания не са нещо ново. Те могат да бъдат открити в класическата литература, като "История на английската църква и хората" от преподобния Беде, "Тибетска книга на мъртвите, примитивна култура" от сър Едуард Бърнет Тейлър, и "Републиката" на Платон (14). В "Републиката", Платон прави забележително описание на близко до смъртта преживяване, което използва, за да докаже вярата в безсмъртието на душата.

Той пише: "Ер, синът на Арменуис от расата на памфилияните, бил убит в битка, и когато труповете на убитите били взети на десетия ден, вече разложени, неговият бил непокътнат, и като го отнесли в къщи, в момента на погребението му, на дванайстия ден, както си лежал върху погребалната клада, се съживил , и след като се върнал към живот, разказал какво е видял в отвъдния свят. Той разказал, че когато душата му излязла от тялото, отпътувала в компанията на други духове и заедно пристигнали на мистериозно място, където имало два отвора (прохода) един до друг на земята, и над тях - два други насрещни прохода отгоре в небето, и че помежду тях стоели съдии; и че след всяко отсъждане, те заповядвали праведните да отпътуват в дясно и нагоре през небето със знаци (белези), поставени върху тях при отсъждането, и неправедните да тръгнат по пътя на ляво и надолу, и всичките, сполетяни от това, също носели отличителни знаци на гърба си. Когато той самият се приближил, му казали, че той трябва да бъде пратеник за човечеството, за да им извести за този друг свят, и му възложили да проучи и разгледа всичко в това тайнствено място. Той казал, че не му е известно как и по какъв начин се е завърнал в тялото, но изведнъж се видял да лежи на погребалната клада" (15).

Платон завършва тази история с такъв коментар: "И така, тази приказка е съхранена.... И тя ще ни спаси, ако вярваме, че душата е безсмъртна и способна да издържи на всички крайности на доброто и злото". (16). Да се чуди човек, какво точно спасение предлага вярата в безсмъртната душа. Оцеляването, като безплътна душа или дух в някакъв ефирен свят, по никакъв начин не е съпоставимо с библейската надежда за възкресение на човека за един истински живот на тази планета Земя, подновен и обновен до изначалното си съвършенство. На този въпрос ще се върнем в последната глава, която разглежда библейската визия за бъдещия свят .

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:38 pm

Изследванията на близки до смъртта изживявания.
В наше време, изследванията на близките до смъртта преживявания, са инициирани в най-голяма степен от американския психолог Реймънд Мууди. Неговите две, даващи начален тласък на жанра, книги - "Живот след живота" (1975) и "Размисли за живота след живота" (1977), са инспирирали и дали живот на множество книги, статии и дебати, касаещи изживяванията извън тялото (17). "По най-последни данни, библиографията на публикуваните книги и статии, свързани с близки до смъртта преживявания, наброява 2 500 заглавия." (18)

Мууди изследвал 150 човека, имали близки до смъртта преживявания и, в някои случаи, на хора, с клинична смърт. Въпросът е как трябва да се интерпретират данните. Издател на "Мууди" твърди, че съобщенията са "действителни исторически събития, които разкриват, че има живот след смъртта". (19) Самият Мууди, обаче, е далеч по-предпазлив. Той категорично отрича, че се е опитвал "да изгради доказателство за живот след смъртта на тялото", при все, че той разглежда данните като "твърде значими" за такова вярване. (20) Той оставя отворена възможността, преживяванията близки до смъртта, да бъдат разглеждани, като указващи на представата за безсмъртие, или просто като резултат на физиологични събития в края на живота.

Нашето намерение не е да проучваме предполагаемата доказателствена стойност на преживяванията близки до смъртта, по отношение на вярата в оцеляването на душата . Нашата нормативна отговорност, при дефиниране на човешката природа, не би следвало да е към субективните преживявания на хората, но към обективното откровение, което Бог ни е предоставил в Словото Си (2 Петрово 1:19). По тази причина, само три базови наблюдения за близките до смъртта преживявания, се разглеждат тук.

На първо място е проблемът с дефинирането на понятието "смърт". Главният редактор на списанието за медицински изследвания, "Lancet", изтъква, че "само едно преднамерено използване на остарели дефиниции на смъртта, може да направи възможна нечия претенция, че при клинични условия на смърт, някой се е върнал от смъртта, за да ни каже какво се крие отвъд нея, тъй като, при периодично актуализиращата се работна дефиниция, смъртта е именно точката, от която никой не може да се върне и да ни каже каквото и да било". (21) По същия начин, проф. Пол Къртс коментира: "Нямаме твърди доказателства, че пациентите действително са починали. Такова доказателство не е възможно да се получи: вкочаняването на трупа (rigor mortis) е един признак, и мозъчната смърт е друг. Онова, което разказващите описват, е процесът на умиране или близки до смъртта преживявания, а не самата смърт." (22).

На второ място, е потребно да припомним, което Пол и Линда Бедхем наблюдават, че "всеки човек, висящ между живота и смъртта, би трябвало да страда от дълбок физически и психологически стрес. Мозък, лишен от кислород, упоен от халюциногенни болкоуспокояващи или разбунен от треска, е твърде малко вероятно да функционира правилно, и кой знае какви видения могат да бъдат отчетени от неговата неуравновесеност?"(23). Някои изследвания показват сходството, което съществува между близките до смъртта преживявания и ефектите, причинени от психеделични наркотици. "Съвременните изследвания на съзнанието показват, че тези сходства могат да бъдат възпроизведени посредством наркотици в психеделични сесии. Тези преживявания, следователно, принадлежат на някаква цялост от психически преживявания, които доказват не живот след смъртта, а, че връзката между съзнанието собствено и въплътеността собствено, е по-сложна, отколкото се смяташе досега" (24).

И трето: как може да бъде установено, че близките до смъртта преживявания са "реални преживявания", а не продукт на собствените мисли на пациентите? И защо така се получава, че почти всички описания на преживявания близки до смъртта, се отнасят до щастие и небесно блаженство, но ни помен от огнените мъченията на ада? Очевидно е, че когато хората умират, те предпочитат да мечтаят за блаженството на небето, отколкото да си представят мъките на ада. Но дори и визията за небето зависи предимно от религиозната основа.

Karlis Osis и Erlendur Haraldsson са изследвали разказите за преживяванията на повече от 1000 човека на смъртно легло, в САЩ и Индия. Те открили, че визията на пациентите индуисти, е типично индийска, докато тази на американците, е западна и християнска. Например, една жена индуистка, с колежанско образование, е имала преживяване, съгласно което, е заведена в Небето на крава, докато американска пациентка, която се молила на- (и имала за свой закрилник-) Св. Йосиф, в своето преживяване, е срещнала своя светец-покровител. (25) Тези доклади за преживявания в "задгробния живот" отразяват личните убеждения на пациентите. Онова, което са преживели в процеса на умиране, е най-вероятно обусловено от личните им убеждения.

Винаги трябва да се има предвид, че близките до смъртта преживявания (или, преживяванията на смъртно легло), са преживяванията на хора, които са все още живи, т.е. чийто ум се е върнал в съзнание. Каквото и да са преживели при подобни обстоятелства, то е все още част от настоящия им живот, а не на живот след смъртта. Библията съобщава за случаи на седем човека, които са повдигнати от мъртвите (3 Царе 17:17-24; 4 Царе 4:25-37, Лука 7:11-15; 8:41-56; Деяния 9:36 - 41; 20:9-11), но нито един от тях не е споделил да е имал някакви преживявания след смъртта.

Лазар бил върнат към живот, след като е бил клинично мъртъв в продължение на четири дни и не е съобщил за вълнуващи изживявания, извън тялото си. Причината е проста. Смъртта според Библията, е прекратяване на живота на човека в цялост - тяло и душа. Няма форма на съзнателно съществуване между смъртта и възкресението. Мъртвите почиват несъзнателно в своите гробове, докато Христос не ги повика наяве в славния ден на Неговото идване.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:38 pm

Движение "Ню Ейдж".

Вярата в съзнателния живот след смъртта, днес се лансира особено много от движението Ню Ейдж. (26) Да се дефинира това популярно движение не е лесно, защото то представлява мрежа от организации и отделни индивиди, които споделят общи ценности и обща визия. Тези ценности произхождат от Източната / окултна мистика и пантеистичния мироглед, според които, всички са части от Онзи, Който е Бог. Те предвиждат една бъдеща "нова ера” на мир и просветление на масите, известна като "Ерата на Водолея" .

Ню ейджърите може да се различават във възгледите си кога и как ще започне новата ера, но те всички са съгласни, че могат да ускорят новия ред, като се ангажират в политическия, икономическия, социалния и духовния живот. Според някои социални анализатори, ню ейдж движението се е превърнало в основната културна тенденция на нашето време. Елиът Милър го определя като "третата голяма социална сила, съперничеща си с традиционната юдео-християнската религия и светския хуманизъм за културно господство". (27)

За ню ейджърите, основната реалност е един пантеистичен Бог, който се явява да е някакво безлично, безгранично съзнание и сила. Човешките същества са част от божественото съзнание и са отделени от Бога само в техните собствени съзнания. С помощта на специфични техники, като медитация, екстатични танци, и лишаване от сетивност, ню ейджърите търсят опитности в единението с Бог. Така, спасението за ню ейджърите, се отъждествява със себереализация чрез специални духовни техники.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:39 pm

Манията "Ченълинг".

Важен аспект от движението Ню Ейдж, е предполагаемата комуникация с починали хора и с извънземен интелект . Това явление е известно като "ченълинг", но то с основание се нарича "спиритизъм в стил Ню Ейдж". (28) Милър правилно отбелязва, че "спиритизмът в исторически план, има своя дан, на практика, във всички форми на езичеството. Онези, които са позволявали на духове да използват телата им по този начин, са наричани с най-различни имена, включително "шаман", "чародей", "лечител", "оракул", "врачка" и "ясновидец”. В нашата култура, обичайният термин е "медиум", но в последните години е до голяма степен изоставен, в полза на "ченелер", отразяващо, отчасти, желанието да се освободи от негативните стереотипи, с които биват асоциирани медиумите през годините". (29)

"Ченелер" е по същество човек, който претендира, че е получател на учения и мъдрост от великите духове на миналото. Ченълинг бизнесът процъфтява във всички градове в Щатите. Според "Лос Анджелис Таймс", в рамките на едно десетилетие, броят на известните професионални ченелери в Лос Анджелис се е увеличил от два до над хиляда за десет години. (30). Това кара ченелерите да наемат "Madison Avenue psychology" да продава техните услуги.

Една реклама на Taryn Krive, популярен чанелер, дава добра представа за услугите, които те предлагат: "Чрез Taryn, много духовни водачи предават напред своите учения и послания. Те ще отговорят на вашите въпроси, касаещи този живот и другите животи. Те ще ви помогнат да откриете вашите житейски уроци и ще освободят висшия ви потенциал за живеене и обичане... Срещнете се с вашите духовни водачи. Научете се да си спомните миналите си животи и да се освободите от техните влияния в настоящето. Развийте своите способности за ченълинг (съзнателен ченълинг, автоматично писане, транс ченълинг) ". (31)

Човекът, изиграл водеща роля в популяризирането на движението Ню Ейдж, особено на ченълинга, е известната актриса Шърли Маклейн. Нейните книги са продадени в над пет милионен тираж. Мини сериалът "За да достигнеш плода" ("Out on a Limb") запалва небивал интерес към ченълинга. Маклейн взема насериозно ролята си на главен евангелист на Ню Ейджа. След мини-сериала, тя провежда двудневни национални семинари, наречени "Свързване с Висшия Аз." По-късно тя използва приходите от семинарите, за да основе на площ около 300 акра, духовен център в района на Пуебло, Колорадо. Целта на центъра е да осигури надеждно място, където хората да общуват с висшите духове. (32)

Важен фактор, който допринася за успеха на ню ейдж, е неговата претенция, да свързва хората не само с починалите им близки, но също така и с великите духове на миналото. Както парапсихологът и чанелер Alan Vaughan посочва: "Тръпката, непосредствеността на този контакт с друго съзнание, може би е движеща сила, която стои зад феноменалния растеж на практиката ‘чанелинг’". (33)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:39 pm

Смъртта като преход към висшето съществуване.

Общуването с духовете на мъртвите се основава на убеждението, че смъртта не е краят на живота, а само преход към по-висше ниво на съществуване, което дава възможност за прераждания във времето, или на земята, или другаде. Virginia Essene, която претендира, че говори като "канал на Исус", твърди: "Смъртта е автоматично и почти незабавно влизане в по-велика сфера на обучение, растеж и служение, към които вие сте добре привикнали вече. Вие просто живеете на това по-високо ниво на смисъла, радостта и разбирането". (34)

В много отношения, възгледът на ню ейдж за смъртта, като непосредствен вход в една по-висша сфера на живот, отразява традиционната християнска вяра в съзнателния живот на душата при смъртта. И двете вярвания могат да бъдат проследени назад във времето, до първата лъжа, изречена от змията в Едемската градина: "Никак няма да умрете" (Бит. 3:4). Тази лъжа е живяла през вековете с опустошителни последици за двете - християнски и нехристиянски религии.

В своя проницателен анализ на движението Ню Ейдж, Елиът Милър остро изразява: "Правилно е отбелязано, от много християнски изследователи, че ядрото на Ню Ейдж / ченълинг доктрините - "Вие можете да бъдете като Бог" и "Вие няма да умрете", за първи път са изречени от змията в Едемската градина (Битие 3:4-5). Прегърнато тогава, това "евангелие" е довело всичките нещастия в света. Прегърнато сега, то обезсмисля, поставя под въпрос и обезценява като ненужно, всичко, което Бог е сторил, чрез Христос, за да спаси от това положение човеците." (35)

Милър е напълно прав да отбележи, че вярата във вроденото безсмъртие, пробутвано от Ню Ейдж днес, прави безполезен дарът на Христос за спасението, тъй като хората мислят, че вече разполагат с необходимите ресурси, за да влязат в по-висше ниво на съществуване след смъртта. За съжаление, Милър не успява да осъзнае, че успехът на Ню Ейдж в поддържането на тази вяра, в голяма степен, се дължи на традиционния християнски дуалистичен възглед за човешката природа. Християните, които вярват, че тялото е смъртно и душата – безсмъртна, нямат особени затруднения да приемат възгледа на Ню Ейдж за смъртта, като преход към по-висша сфера на живот. В края на краищата, последният, до голяма степен съответства на вярата в съзнателното съществуване на душите на светците в блаженството на рая.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:39 pm

Заключение.

Предходното изследване показа как лъжата на сатана "Вие няма да умрете" (Бит. 3:4) е продължила да живее под различни форми през цялата човешка история до наши дни. Докато през Средновековието, вярата в задгробния живот е била пропагандирана чрез литературни и художествени, суеверни изобразявания на блаженството на светиите и мъченията на грешниците, днес тази вяра се разпространява по по-изтънени начини - чрез медиуми, екстрасенси, "научни" изследвания на близките до смъртта преживявания, и ню ейдж ченълинга с духовете на миналото. Методите на Сатана са се променили, но неговата цел е все същата: да накара хората да повярват на лъжата, че без значение какво правят, те няма да умрат, но ще станат като богове, живеейки вечно. Единствената ни защита срещу тази измама, е ясното разбиране на онова, което Библията учи за природата на смъртта и за състоянието на мъртвите. Към тези въпроси, сега ще насочим вниманието си.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:40 pm

ЧАСТ II: ЕСТЕСТВОТО НА СМЪРТТА

Смъртта на Сократ и на Христос.

За да илюстрира Библейския възглед за смъртта, Oscar Cullmann съпоставя смъртта на Сократ с тази на Исус. (36) В своята книга "Федон", Платон предлага впечатляващо описание на смъртта на Сократ. В деня на своята смърт, Сократ преподавал на учениците си учението за безсмъртието на душата и им показал как изживява тази вяра в момента на умирането. Той обяснил на учениците си как се освобождава душата от затвора на тялото, като се изпълва с вечните истини на философията. След смъртта, завършвал процесът на освобождаване на душата. Платон ни казва, че Сократ е поел към смъртта си, като пиел бучиниш в пълно спокойствие и хладнокръвие. За Сократ, смъртта била най-големият приятел на душата, защото тя освобождавала душата от оковите на тялото.

Колко различно е отношението на Исус към смъртта! В навечерието на смъртта Си, в Гетсимания, Исус "захвана да се ужасява и да тъгува" (Марк 14:33) и каза на учениците Си, "Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете" (Марк 14:34). За Исус, смъртта не е голям приятел, а ужасен враг, защото тя би го отделила от Неговия Отец. Той не е гледал смъртта в лицето с хладнокръвието на Сократ, който срещал смъртта спокойно, като приятел. Когато се сблъсква с реалността на смъртта, Исус извиква към Бог, молейки се: "Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш". ( Марк 14:36).

Исус знаеше, че да умре означава да бъде отделен от Бог. Затова, Той извика към Бог, защото не искаше да бъде изоставен от Отца Си, или дори от учениците Си. Какъв контраст между Сократ и Исус в тяхното разбиране и преживяване на смъртта! Cullmann отбелязва, че "Авторът на Посланието до евреите пише, че Исус със силен вик и сълзи, отправя молитви към Онзи, Който е в състояние да Го избави от смъртта (Евр. 5: 7).... И така, според Посланието до евреите, пред лицето на смъртта, Исус се обля в сълзи. Имаме един Сократ, който спокойно и сдържано говори за безсмъртието на душата; и един Исус, плачещ и облян в сълзи" (37)

Контрастът е показателен, особено при "сцената" на смъртта. Сократ пие бучиниш с поразително спокойствие. Исус изплака: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Марк 15:34). Това не е "смъртта, като приятел", но - като враг. Павел с право я нарича "най-последен враг" (1 Коринтяни 15:26), който, в крайна сметка, ще бъде хвърлен в огненото езеро (Откр. 20:14).

Ако смъртта освобождава душата от тялото и по този начин дава възможност на душата да се наслаждава на общение с Бога, тогава Христос би приветствал смъртта, заради това, че Му предлага възможност да се събере със Своя Отец. Но Исус вижда смърттар като отделяне от Бог, Който е живот и създател на живота. Той усеща това разделяне, много повече от всяко друго човешко същество, защото Той е бил и все още е в особена свързаност с Бог. Той изживява смъртта в целия й ужас, не само на тялото, но и на душата Му. Ето защо Той извиква: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил" (Мат 27:46).

Контрастът между смъртта на Сократ и смъртта на Исус, ни помага да оценим Библейския възглед за смъртта. В гръцката мисъл, смъртта на тялото, в никакъв смисъл, не е унищожаване на истинския живот. В Библейската мисъл, смъртта е унищожаване на цялостния живот, създаден от Бог. "Поради това, смъртта, а не тялото, е, която трябва да бъде победена чрез възкресението".(38) Това е причината, възкресението на Исус да е с така фундаментално значение за християнската вяра. То осигурява необходимата увереност, че смъртта е била победена, за тези, които приемат подареното от Христос, спасение.

Cullmann посочва, че "вярата в безсмъртието на душата, не е вяра в някакво революционно събитие. В действителност, безсмъртието е само едно отрицателно твърдение: душата не умира, но просто продължава да живее. Възкресението е положително твърдение: Човекът в цялост, който наистина е умрял, бива върнат към живот чрез нов акт на творение на Бог. Нещо се е случило – едно чудо на сътворението! Заради нещо, случило се по-рано, нещо ужасно:.. животът, създаден от Бог е бил унищожен."(39)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:40 pm

Грях и смърт.

За да се разбере Библейският възглед за смъртта, трябва да се върнем към разказа за Сътворението, където смъртта е представена не като естествен процес, по волята на Бог, а като нещо неестествено, противно на волята на Бог. Разказът на Битие ни учи, че смъртта е дошла в света, като резултат на греха. Бог заповядал на Адам да не яде от дървото за познаване на доброто и злото и добавил следното предупреждение: "В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Бит. 2:17). Фактът, че Адам и Ева не са умрели в деня на тяхното беззаконие, кара някои да заключават, че човешките същества всъщност не умират, защото имат една съзнателна душа, която живее след смъртта на тялото .

Такова символично тълкуване, трудно може да бъде подкрепено от текст, който, буквално преведен, да гласи: "умирайки, ще умреш." Онова, което Бог просто казва, е, че в деня, в който те не се подчинят, ще започне процесът на умиране. От състояние, в което за тях е било възможно да не умрат (условно безсмъртие), те преминават в състояние, в което, е невъзможно за тях да не умрат (безусловна смъртност). Преди грехопадението, осигуряването на безсмъртието, е благоволено чрез дървото на живота. След грехопадението, Адам и Ева вече не са имали достъп до дървото на живота (Бит. 3:22-23) и, следователно, започват да изпитват реалността на процеса на умиране. В пророческо видение за Новата Земя, дървото на живота се намира от двете страни на реката, като символ на дара на вечния живот, подарен на изкупените (Откр. 21:2) .

Божието предупреждение в Битие 2:17 поставя ясна връзка между смъртта на човека, и престъпването на Божия заповед. По този начин, животът и смъртта в Библията имат религиозно и етично значение, защото те са зависими от човешкото послушание или непослушание на Бог. Това е едно от основните учения на Библията, а именно, че смъртта влезе в този свят в резултат на човешкото неподчинение (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:21). Това не намалява отговорността на индивида за собствените му грехове (Ез.18: 4, 20). Библията, обаче, прави разлика между първата смърт, която ще понесе всяко човешко същество, като резултат от греха на Адам (Римляни 5:12, 1 Коринтяни 15:21), и понасянето на втората смърт, след възкресението (Откр. 20:6), като заплата за лично сторените грехове (Римляни 6:23) .

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:41 pm

Смъртта, като отделяне на душата от тялото.

Основният въпрос, който трябва да разгледаме в тази точка, е Библейският възглед за естеството на смъртта. По-конкретно: смъртта, разделяне на безсмъртната душа от смъртното тяло ли е, така щото, когато тялото умре, душата продължава да живее? Или, смъртта е прекратяване на съществуването на цялостната личност на човека - тяло и душа?

Исторически, християните са учели, че смъртта е разделянето на безсмъртната душа от смъртното тяло, така че, душата надживява тялото в безплътно състояние. Например, новият Катехизис на Католическата църква твърди: "При смъртта, душата се отделя от тялото, но при възкресението, Бог ще даде нетленен живот на нашите тела, отново събрани с нашата душа." (40) Август Стронг дефинира смъртта по подобен начин в своето добре познато "Систематично богословие": "Физическата смърт е отделяне на душата от тялото. Ние я отличаваме от духовната смърт, или отделяне на душата от Бога". (41)

В своите "Лекции по систематическо богословие" (широко използвани, като учебник), калвинистичният теолог Хенри Тисен се изразява по подобен начин: "Физическата смърт се отнася до физическото тяло, душата е безсмъртна и като такава, не умира". (42) В своята "Християнска догматика", Franz Pieper, консервативен лутерански теолог, заявява най-ясно историческия възглед за смъртта: "Временната смърт е нищо друго, освен разкъсване на две части на човеците, отделяне на душата от тялото, неестествено разрушаване на съюза на душата и тялото, които са били създадени от Бог, за да бъдат едно". (43) Твърдения, подобни на тези, може да се дадат много, тъй като те се намират в повечето книги по систематическа теология и във всички основни конфесионални документи.

Гореспоменатият исторически възглед за естеството на смъртта, като отделяне на душата от тялото, бива подлаган на сериозна атака от много съвременни учени. Няколко примера са достатъчни, за да илюстрира този момент. Лутеранският богослов Пол Алтхаус пише: "Смъртта е повече от напускането на душата на тялото. Човекът - тяло и душа, е въвлечен в смъртта... Християнската вяра не знае нищо за безсмъртието на личността.... . Тя познава само едно пробуждане от реалната смърт чрез силата на Бог. Има съществуване след смъртта, само чрез пробуждането при възкресението на целия човек. " (44)

Алтхаус твърди, че доктрината за безсмъртието на душата не оценява справедливо сериозността на смъртта, тъй като душата минава през смъртта невредима. (45) Нещо повече, идеята, че човек може да бъде напълно щастлив и благословен без тялото, отрича значението на тялото и изпразва възкресението от неговия смисъл.(46) Ако вярващите са вече благословени на небето и нечестивите са вече измъчвани в ада, защо окончателният съд все още е необходим? (47) Алтхаус заключава, че доктрината за безсмъртието на душата разкъсва онова, което си принадлежи взаимно: тялото и душата, съдбата на индивида и тази на света. (48)

В книгата си "Тялото", Джон Робинсън заявява: "Душата не надживява човека, тя просто излиза, 'изтичайки' с кръвта." (49) В своята монография "Живот след смъртта", Тайто Кантонен прави следното остро изявление: "Християнският възглед за смъртта е в пълно съгласие с възгледа на природните науки, що се отнася до края. Когато ние умрем, сме наистина мъртви. Нашите надежди и желания не могат да променят този факт. Хората не се различават от останалите творения, чрез това, че имат душа, която не може да умре. " (50)

Дори либералният "Тълковен Библейски речник" (liberal "Interpreter’s Dictionary of the Bible"), в статията си за смъртта, изрично заявява: "'Отпътуването' на 'нефеш' [душата] трябва да се разглежда като символизъм в речта, понеже тя не продължава да съществува отделно от тялото, но умира с него" (Числа 31:19; Съдии 16:30; Ез. 13:19). Няма нито един Библейски текст, който да дава основания за твърдението, че "душата" се отделя от тялото в момента на смъртта. "Руах" [духът], който прави човека живо същество (вж. Битие 2:7), и който човекът губи при смъртта, собствено, не е антропологична реалност, но дар от Бога, който се завръща при Него в момента на смъртта (Еклесиаст 12:7) " (51).

Международната Библейска енциклопедия ("The International Standard Bible Encyclopedia") признава, че "ние повече, или по-малко, винаги сме били повлияни от гръцката, Платонова идея, че тялото умира, но душата, все още е безсмъртна. Такава идея е напълно противоположна на еврейската мисъл и не се намира никъде в Стария Завет. Човекът в цялост умира, когато духът (Пс. 146:4, Екл. 12:7), или душата (Бит. 35:18; 2 Царе1:9; 3 Царе 17:21; Йон 4:3) напускат човека. Не само тялото му, но и душата му се връща в състояние на смърт и принадлежи към "мястото на мъртвите", затова Старият завет може да говори за смъртта на нечия душа (Бит. 37:21; Числа 23: 10; Второзаконие 22:21; Съдии 16:30; Йов 36:14, Пс 78:50) " (52)

Това предизвикателство на съвременнoто знание към традиционната представа за смъртта, като отделяне на душата от тялото, е твърде много закъсняло. Трудно е да се вярва, че в почти цялата своя история, християнството, най-общо казано, е поддържало възглед за смъртта и съдбата на човека, изцяло повлиян от гръцката мисъл, а не от ученията на Писанието. Което е още по-изумителното, е, че са без значение Библейските познания и ерудираност – те няма да променят традиционното вярване, прието от повечето църкви. Причината е проста. Докато отделният учен (или ограмотен човек) може да промени и променя своите доктринални възгледи, без да се претърпи опустошителни последици, същото не е така за вече утвърдените църкви.

Една църква, която въвежда радикални промени в своите исторически доктринални убеждения, подкопава доверието на своите членове и по този начин стабилността на институцията. Пример за това е "Световната Божия Църква” (Worldwide Church of God), която загуби повече от половината от своите членове, когато бяха въведени доктринални промени от нейните лидери в началото на 1995. Високата цена на коригирането на деноминационните религиозни вярвания не трябва да възпира Библейски вярващите християни, които са обвързани, да не консервират традиционните вярвания в името на традицията, но постоянно да търсят едно по-пълно разбиране на учението на Словото на Божие по въпросите, свързани с техния живот.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:41 pm

Смъртта като прекратяване на живота.

Когато търсим в Библията описание на естеството на смъртта, ние откриваме много ясни изявления, които се нуждаят от малко, или от никакво тълкуване. На първо място, Писанието описва смъртта като връщане към елементите, от които първоначално е бил създаден човекът. При постановяване на присъдата над Адам след непокорството му, Бог казва: "С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш" (Бит. 3:19). Това красноречиво изявление ни казва, че смъртта не е отделяне на душата от тялото, но прекратяването на живота на човека, което води до гниене и разлагане на тялото. "Тъй като човекът е създаден от временна материя, естественото му състояние е смъртност (Бит. 3:19). " (53)

Проучването на думите "умира", "смърт" и "мъртъв" на иврит и гръцки показва, че смъртта се възприема в Библията като загуба, или прекратяване на живота. Обичайната еврейска дума, която означава "умира" е 'muth’ и се среща в Стария Завет над 800 пъти. В огромното мнозинство от случаите, 'muth’ се ползва в буквалния смисъл на думата, за да обозначи смъртта на хора и на животни. Няма и намек в употребата й, за каквото и да било разграничение между двете. Недвусмислен пример за това е Еклисиаст 3:19, където се казва: "Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото;"

Еврейската дума 'muth’ ('умира') понякога се използва, както и в английския език (и в българския, б.м.), в преносен смисъл, за да се обозначи унищожаването или елиминирането на народ (Исая 65:15; Осия 2:3; Амос 2:2), племе (род) (Второзаконие 33:6, Осия 13:1), или град (2 Царе 20:19). Нито едно от тези преносни значения не подкрепя представата за оцеляване на индивида. Напротив, откриваме, че думата 'muth’ ('умира') се използва, напр. във Второзаконие 2:16 паралелно с 'tamam’, която означава "да бъдат унищожени" или "да бъдат довършени." Паралелността подсказва, че смъртта се възприема като край на живота.

Съответната, обичайна гръцка дума, означаваща "умирам" е 'apothanein’, която се използва 77 пъти в Новия Завет. С няколко изключения, глаголът обозначава прекратяване на живота. Изключенията представляват предимно употреба в преносен смисъл, която зависи от буквалния смисъл. Например, Павел казва: "Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели" (2 Кор 5:14) . Очевидно е, че това не се отнася до физическа смърт на хората, а до влиянието на Христовата смърт върху длъжността на вярващия пред Бог. Нито една от фигуративните употреби на еврейската 'muth’, или гръцката 'apothanein’, не носят и намек за представата, че "душата" или "духът" живеят след смъртта на човека.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:42 pm

Описания на смъртта в Стария завет.

Току-що отбелязахме, че еврейският и гръцкият глаголи, използвани в Писанието за "умирам", всъщност, не обясняват смисъла и естеството на смъртта, освен дето ни казват, че смъртта на хора и животни е идентична. Даваща повече яснота, е употребата на съществителното 'maveth’ на иврит, което се използва около 150 пъти и като цяло е преведено, като "смърт". От използването на 'maveth’ в Стария завет, ние научаваме три важни неща за естеството на смъртта.

Първо, в смъртта няма памет за Господ: "Защото в смъртта [maveth] не се споменува за Тебе; В преизподнята [Sheol] кой ще те славослови?” (Пс. 6:5) . Причината да няма спомени в смъртта, е проста: мисловният процес спира, когато тялото с мозъка умре. "Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му." (Пс 146:4). Тъй като при смъртта "загиват намеренията (в оригинал - мислите [`eshtonah])", е очевидно, че няма съзнателна душа, която живее след смъртта на тялото. Ако процесът на мислене, който, по принцип, се свързва с душата, оцелява след смъртта на тялото, то тогава мислите на светиите няма да погинат. Те ще бъдат в състояние да помнят Бог. Но фактът е, че, "живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо " (Екл. 9:5) .

Второ, никакво хваление на Бога не е възможно след смъртта или в гроба. "Каква полза от кръвта [maveth] ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?" (Пс 30:9). Чрез сравняване на смъртта с пръст, Псалмистът ясно показва, че няма съзнание след смъртта, тъй като пръстта не може да мисли. Същата мисъл се изразява в Псалми 115:17: "Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в мястото на мълчанието". Тук, Псалмистът описва смъртта като състояние на "мълчание." Какъв контраст с "шумната" популярна визия на отвъдното, където светиите славят Бога в Небето и нечестивите вият в агония в Ада!

Трето, смъртта е описана като "сън". "Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт" (Пс 13:3). Това охарактеризиране на смъртта, като "сън" се среща често в Стария и Новия завет, защото то уместно изобразява състоянието на безсъзнателност в смъртта. Накратко, ние ще разгледаме значимостта на метафората "сън" за разбирането на естеството на смъртта.

Някои оспорват, че целта на пасажите, които току-що бяха цитирани и които описват смъртта, като състояние на безсъзнателност "не е да учат, че душата на човек е безсъзнателна, когато той умре", а по-скоро, че "в състоянието на смърт, човек вече не може да взема участие в дейността на настоящия свят." (54) С други думи, умрелият човек е в безсъзнателно състояние що се отнася до този свят, но душата му е в съзнание, що се отнася до света на духовете. Проблемът на това тълкуване е, че то се основава на неоснователното предположение, че душата живее след смъртта на тялото, едно предположение, което няма никаква подкрепа в Стария Завет. Ние открихме, че в Стария Завет смъртта на тялото, е смъртта на душата, защото тялото е външната форма на душата.

На няколко места, 'maveth’ [смърт] се използва с препратка към втората смърт. "Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее." "Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев? " (Ез. 33:11; Ез. 18:23, 32). Тук "смъртта на нечестивия" очевидно не е естествената смърт, на която всеки човек е подвластен, но смъртта, с която Бог ще накаже в края на времето, непокаялите се грешници. Нито едно – било буквално, или метафорично описание на смъртта в Стария Завет не предполага съзнателен живот ни на "душа", ни на "дух", разделени от тялото. Смъртта е прекратяване на живота за целия човек.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:42 pm

Новозаветни препратки към смърттa.

Новoзаветните препратки към "смъртта", термин, изразен с гръцката дума "thanatos", не са толкова информативни по отношение на естеството на смъртта, като тези, които откриваме в Стария Завет . Причината за това, отчасти се дължи на факта, че в Стария Завет, много от споменаванията на смъртта се срещат в поетичните книги, или в книги на мъдростта, като Псалмите, Йов и Еклисиаст. Този вид литература липсва в Новия завет. По-важен е фактът, че смъртта в Новия Завет, се разглежда от гледна точка на Христовата победа над смъртта . Това е доминираща тема в Новия завет, която обуславя християнския възглед за смъртта .

Чрез Неговата победа над смъртта, Христос е неутрализирал жилото на смъртта (1Кор 15:55); Той унищожи смъртта (2 Тим 1:10); Той победи дявола, който е имал власт над смъртта (Евр. 2:14); Той има в ръцете Си ключовете от царството на смъртта (Откр. 1:18); Той е главата на новото човечество, като първороден от мъртвите (Кол 1:18), Той кара вярващите да се възродят за жива надежда чрез възкресението Си от мъртвите (1 Петрово 1:3).

Победата на Христос над смъртта повлиява разбирането на вярващите за физическата, духовната, и вечната смърт. Вярващият може да се изправи пред физическата смърт с увереността, че Христос е погълнал смъртта победоносно и ще събуди спящите светии при Неговото идване (1 Коринтяни 15:51-56 ).

Вярващите, които са били духовно "мъртви чрез престъпления и грехове" (Ефесяни 2:1; виж и 4:17-19; Мат. 8:22), са били възродени за нов живот в Христос (Ефесяни 4:24) . Невярващите, които остават духовно мъртви през целия си живот и не приемат стореното от Христос за тяхното спасение (Йоан 8:21, 24), в Съдния ден ще изпитат втората смърт (Откр. 20:6, 21:Cool . Това е последната, вечната смърт, от която няма връщане.

Преносните значения на думата “thanatos” (смърт), зависят изцяло от буквалното значение - прекратяване на живота. За да аргументират съзнателното съществуване на душата, на основа на символичното значение на смъртта, приписват на думата смисъл, който е чужд за нея. Това противоречи на литературните и граматични правила и разрушава връзките между физическата, духовната, и вечната смърт.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:43 pm

Смъртта като сън в Стария Завет.

В Стария и в Новия Завет, смъртта често е описвана като "сън." Преди да се опитаме да обясним причината за използването на библейската метафора "сън" за смъртта, нека разгледаме няколко примера. В Стария Завет, три думи, означаващи на еврейски "сън", се използват за да опишат смъртта .

Най-разпространената дума, “shachav”, се използва в често срещаните изрази, еди-кой си "заспа с бащите си" (Бит. 28:11, Второзаконие 31:16, 2 Царе 7:12; 3 Царе 2:10). Започвайки с първоначалната употреба на тази дума в този метафоричен смисъл, по отношение на Моисей ("Ето, ти ще заспиш с бащите си..." - Второзаконие 31:16), а след това на Давид ("Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си..." - 2 Царе 7:12), и Йов ("Защото още сега ще спя в пръстта..." - Йов 7:21), ние откриваме този красив евфемизъм за смъртта, да преминава като непрекъсната нишка през целия Стар и Нов завет, завършвайки с изявлението на Петър, че "са се поминали бащите ни" (2 Петрово 3:4) (в оригинал – са заспали бащите ни, б.пр.). Коментирайки тези препратки, Basil Atkinsom сполучливо отбелязва: "И така за царе и други, които са умрели, е казано, че са заспали с бащите си. Ако техните духове са били живи в друг свят, не би ли било възможно това да бъде казано съвсем нормално, без какъв да е намек, че истинският човек спи изобщо"? (55)

Друга дума на иврит за "сън" е "yashen". Тази дума се среща и като глагол - "спи" (Еремия 51:39, 57; Пс 13:3), и като съществително -"спане, спящ". Последното се открива в добре известният стих на Даниил 12:2: "И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение". Обърнете внимание, че в този пасаж е казано, че и праведни и неправедни спят в пръстта на земята и, че и едните, и другите, ще бъдат възкресени в края на времето.

Трета дума на иврит, използвана за съня на смъртта е "shenah". Йов задава този риторичен въпрос: "Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?". (Йов 14:10). Неговият отговор е: "Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва, Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си [shenah]". (Йов 14:11-12; виж Пс 76:5, 90:5). Тук имаме едно образно описание на смъртта. Когато човек издъхне, "де го?", ще рече: "какво е останало от него?" Нищо. Той не съществува повече. Той става като езеро или река, чиито води са пресъхнали. Той спи в гроба и "няма да стане от съня си" до края на света ("докато небесата не преминат").

Човек се пита би ли давал Йов такова негативно описание на смъртта, ако вярваше, че душата му ще живее след смъртта? Ако смъртта въвеждаше душата на Йов в непосредственото присъствие на Бог в Небето, защо той говори за чакане "докато небесата не преминат" (Йов 14:12) и "докато дойде промяната ми" (Йов 14:14)? Очевидно е, че нито Йов, нито който и да бил "старозаветно" вярващ, е знаел за съзнателно съществуване след смъртта.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:43 pm

Смъртта като сън в Новия завет.

Смъртта е описвана като сън в Новия Завет по-често, отколкото в Стария. Причината може би е, че надеждата на възкресението, което е изяснено и укрепено чрез възкресението на Христос, дава нов смисъл на съня на смъртта, от която вярващите ще се събудят при идването на Христос. Както Христос е спал в гроба преди Възкресението Си, така вярващите спят в гроба до тяхното възкресение.

Има две гръцки думи, означаващи "сън", които се използват в Новия Завет. Първата е "koimao", която се използва четиринадесет пъти за съня на смъртта. Производна на това гръцко съществително, е думата "koimeeteerion", от която идва нашата дума гробище (става дума за английската дума "cemetery", б.пр.). Между другото, коренът на тази дума, е също корен и на думата "дом - oikos." Така домът и гробището са свързани, защото и двете са места, в които се спи. Втората гръцка дума е "katheudein", която по принцип се използва за обикновен сън. В Новия Завет се използва четири пъти за съня на смъртта (Мат 9:24, Марк 5:39, Лука 8:52, Ефесяни 5:14; 1 Сол 4:14).

По времето на разпъването на Христос, "много тела на починалите [kekoimemenon] светии бяха възкресени" (Мат 27:52). В оригинал, текстът гласи: "много тела на спящите светии бяха възкресени". Очевидно е, че това, което е възкръснало, са цялостните личности, а не само телата им. Няма податка за събиращите се с телата им, души, очевидно защото тази концепция е чужда на Библията.

Говорейки метафорично за смъртта на Лазар, Исус каза: "Нашият приятел Лазар заспа [kekoimetai]; но Аз отивам да го събудя" (Йоан 11:11). Когато Исус долавя, че не е разбран правилно, Той им казва ясно: "Лазар умря." (Йоан 11:14) . Тогава Исус побърза да успокои Марта: "Брат ти ще възкръсне" (Йоан 11:23).

Този епизод е показателен, на първо място, защото Исус ясно описва смъртта като "сън", от който мъртвите ще се събудят при звука на Неговия глас. Състоянието на Лазар по време на смъртта, е подобно на сън, от който човек се събужда . Христос е казал: "Аз отивам да го събудя" (Йоан 11:11). Господ изпълнява Своето обещание, като отива на гроба, за да събуди Лазар, извиквайки: "Лазаре, излез вън!" и "Умрелият излезе."(Йоан 11:43-44).

Събуждането на Лазар от съня на смъртта, при звука на гласа на Христос, съответства на събуждането на спящите светии в деня на Неговото славно идване . Те също ще чуят гласа на Христос и ще се върнат към живот: "иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му" (Йоан 5:28; виж и Йоан 5:25) . "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;" (1 Сол 4:16). Съществува хармония и симетрия в изразите "сън" и "пробуждане", както са ползвани в Библията, за да изразят настъпването на смъртта и излизането от състоянието на смърт. Тези два начина на изразяване потвърждават идеята, че смъртта е безсъзнателно състояние, като сън, от който вярващите ще се събудят в деня на Христовото идване.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:43 pm

Лазар не е имал "задгробни" преживявания.

Опитът на Лазар също е показателен, защото той е прекарал четири дни в гроба. Това не е близко до смъртта преживяване, а истинско преживяване на смъртта . Ако, както популярно се вярва, душата при смъртта напуска тялото и отива на Небето, тогава Лазар щеше да има за споделяне едно невероятно преживяване за четири дена, прекарани в рая. Религиозните водачи и хората биха направили всичко по силите си, за да се извлекат от Лазар колкото е възможно повече информация за невидимия свят. Както Robertson Nichol изразява: "Да беше той [Лазар] научил каквото и да е от света на духовете, щеше да се разчуе". (56) Такава информация би осигурила безценни отговори на въпросите относно живота след смъртта, които бяха така разгорещено дискутирани сред садукеите и фарисеите (Мат 22:23, 28, Марк 12:18, 23; Лука 20:27, 33).

Но Лазар не е имал нищо, което да сподели за живота след смъртта, защото по време на четирите дни, които е прекарал в гроба, той е заспал в безсъзнателния сън на смъртта. Това, което е вярно за Лазар, е също така вярно и за шестте други лица, които бяха повдигнати от мъртвите: синът на вдовицата (3 Царе 17:17-24); синът на сунамката (4 Царе 4:18-37), синът на вдовицата в Наин (Лука 7:11-15), дъщерята на Яир (Лука 8:41, 42, 49-56); Тавита (Деяния 9:36-41); и Евтих (Деяния 20:9-12). Всичките тези хора се върнаха от смъртта, като от дълбок сън, със същите усещания и индивидуалност, но без задгробни преживявания, които да споделят.

Няма никакви индикации, че душата на Лазар, или на някой от останалите шест души, възкресени от мъртвите, е отишла на небето. Нито един от тях не е имал "небесни преживявания", които да сподели. Причината е, че никой от тях не се е възнасял на Небето. Това се потвърждава в проповедта на Петър в деня на Петдесетница, когато се позовава на Давид: "Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден." (Деяния 2:29). Някои биха могли да оспорят, че това, което е в гроба, е тялото на Давид, не душата му, която е отишла на Небето. Но подобно тълкуване е отречено изрично от думите на Петър: " Защото Давид не се е възнесъл на небесата" (Деяния 2:34). Преводът на Нокс го превежда: "Давид никога не се е издигал в небесата" ("David never went up to heaven"). В Кеймбридж Библията има следната бележка: "Защото Давид не се е възнесъл. По-добрият не се е възнесъл. Той слезе в гроба и 'заспа с бащите си.'" Което спи в гроба, съгласно Библията, е не само тялото, но цялостната личност, на която предстои да се събуди при възкресението.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:44 pm

Павел и спящите светии.

В две големи глави, посветени на възкресението в 1 Солунци 4 и 1 Коринтяни 15, Павел неведнъж говори за тези, които са "заспали" в Христос (1 Сол 4:13, 14, 15, 1 Кор 15 : 6, 18, 20). Един поглед към някои от изявленията на Павел, хвърля светлина върху това, което Павел има предвид, характеризирайки смъртта, като сън .

В посланието до Солунци, онези, които тъгували за своите близки, починали ("заспали") преди да преживеят идването на Христос, Павел ги успокоява и уверява, че както Бог е възкресил Исус от мъртвите, така Той, чрез Христос, "починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него"(1 Сол 4:14). Някои твърдят, че тук Павел говори за безплътни души, които уж се възнасят на небето при смъртта и които ще се върнат с Христос, когато Той слезе на тази земя, при Неговото завръщане.

Това тълкуване игнорира три основни момента. Първо, нашето изследване показа, че никъде Библията не учи, че при смъртта, душата се издига към небето. Второ, в контекста, Павел не говори за безсмъртни души, но за "тези, които са заспали" (1 Сол 4:13; виж ст. 14) и на "мъртвите в Христа" (1 Сол 4:16) . "Мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред" от гробовете си (1 Сол 4:16), а няма да слезат от небето. Няма и намек, че телата се издигат от гробовете и душите се спускат от небето, за да се съберат отново с телата . Такава дуалистична представа е чужда на Библията. Коментарът на Leon Morris, че "Павел казва, че Бог 'ще приведе', а не 'ще вдигне'" (58), е неточен , защото Павел казва и двете: Христос ще вдигне мъртвите и ще ги приведе с Него. Така, контекстът предполага, че Христос ще възкреси мъртвите и ще вземе със Себе Си тях най-напред (възкресените), преди да приведе при Себе Си живите вярващи.

Трето, ако Павел наистина вярва, че "мъртвите в Христа", всъщност не са мъртви в гроба, а живи в небето, като безплътни души, той би се позовал с всички сили на блаженото им състояние в небето, за да обясни на солунците, че тяхната скръб е безсмислена. Защо трябва да скърбят за своите близки, щом те вече се радват на блаженство на небето? Причината, Павел да не даде подобно насърчение, е очевидна, защото той знаеше, че спящите светии не са в небето, но в гробовете си.

Това заключение се подкрепя от уверението, което дава Павел на своите читатели, че живите християни няма да срещнат Христос при Неговото идване, преди тези, които са починали. "Ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите." (1 Сол 4:15). Причината е, че "мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха" (1 Солунци 4:16-17) .

Фактът, че живите светии ще срещнат Христос по същото време, като спящите (починали) светии, показва, че последните все още не са в единение с Христос в небето. Ако душите на спящите светии вече се радват на общение с Христос в небето и ще се спуснат с Христос на земята при второто Му пришествие, тогава очевидно, те биха имали несъмнено предимство пред живите светии. Но истината е, че и починалите, и живите вярващи, очакват своето дълго копняно единение със Спасителя; единение, което и едните и другите ще преживеят в едно и същото време в деня на идване на Христос.

Дискутираното от Павел по отношение на спящите светии в 1 Коринтяни 15, потвърждава голямата част от онова, което вече открихме в 1 Солунци 4. След като изявява фундаменталното значение на възкресението на Христос за християнската вяра и надежда, Павел обяснява, че "ако Христос не е бил възкресен... Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали" (1 Коринтяни 15:18-19 ). Павел надали би казал, че спящите светии биха погинали без гаранцията на Христовото възкресение, ако той е вярвал, че душите им са безсмъртни и вече се радват на блаженството на рая. Ако Павел е вярвал така, той най-вероятно би казал, че без Христовото възкресение, душите на спящите светии, ще останат безплътни за цяла вечност. Но Павел не загатва за такава възможност, защото той е вярвал, че човекът в цялост, тяло и душа, биха загинали без гаранцията, която дава Христовото възкресение.

Показателно е, че в цялата глава, посветена на значението и динамиката на възкресението, Павел изобщо не загатва за набеденото обединяване на тялото с душата при възкресението. Ако Павел е имал такава вяра, той надали би могъл да избегне някакви алюзии за евентуално повторно прикрепване на тялото към душата, особено, когато прави разясненията относно преобразяването на вярващите от едно смъртно към едно безсмъртно състояние, при идването на Христос. Но единствената "тайна", която Павел разкрива, е, че "Не всички ще починем, но всички ще се изменим," (1 Коринтяни 15:51). Тази промяна от тленно към нетленно състояние настъпва за всички, живи и мъртви, по едно и също време, а именно, при звука на "последната тръба". (1 Коринтяни 15:52). Промяната няма нищо общо с безплътни души, връщащи се в техните възкресени тела. Напротив, това е промяна от смъртен към безсмъртен (вечен) живот, и за живите и за мъртвите в Христос: "тленното се облече в безсмъртие" (1 Коринтяни 15:54).

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:44 pm

Значението на метафората "сън".

Популярната употреба на метафората "сън", за да опише състоянието на мъртвите в Христос, повдига въпроса за нейната съпричастност към природата на смъртта. Конкретно, защо се ползва тази метафора и какви прозрения биха могли легитимно да се извлекат от нея, относно естеството на смъртта? Има три основни причини за употребата на метафората "сън" в Библията. Първо, има прилика между "съня" на мъртвите и "съня" на живите. И двете състояния, се характеризират с безсъзнателност и пасивност, които се прекъсват при пробуждането. По този начин, метафората "сън", уместно представя безсъзнателното състояние на мъртвите и пробуждането им в деня на завръщането на Христос.

Втората причина за използването на метафората "сън", е породена от факта, че тя е едно вдъхващо надежда сравнение, когато се представя смъртта. То предполага увереността на едно последващо пробуждане. Както човек си ляга да спи през нощта, с надеждата, че ще се събуди сутринта, така вярващият заспива в Господа, с увереността, че ще бъде събуден от Христос в утрото на възкресението. Albert Barnes уместно отбелязва: "В Писанието, сънят се използва, за да подскаже, че смъртта не е окончателна: че ще има пробуждане от този сън - възкресение. Той е един красив и нежен израз, премахващ всичко, което е ужасяващо и страшно в смъртта, и изпълващ съзнанието с представата за спокойна почивка, след един нелек, изпълнен с трудности живот, с отпратка към бъдещото възкресение - в повишена жизненост и подновени сили. (59) ".

Когато чуем, или кажем, че човек е мъртъв, ние автоматично мислим, че няма повече надежда да бъде върнат към живот. Но когато кажем, че човек спи в Господа, ние изразяваме надеждата за връщането му към живот в деня на възкресението. Bruce Reichenbach отбелязва, че метафората "сън", не е само един деликатен начин да се говори за смъртта, но, което е по-важно, "категорично показва, че смъртта не е краят на човешкото съществуване. Точно както спящ човек, може да бъде събуден, така и мъртвите, като "спящи", има възможността да бъдат пресъздадени и да живеят отново. Това е, навярно, значението на трудното обяснение в Матей 9:24, където Исус казва, че момичето не е умряло, но само спи. Хората, които считат, че е мъртва, нямат надежда за нея. Но тъй като Исус гледа на нея, като на спяща, Той вижда, че в действителност, за нея има надежда да може да бъде възкресена и да живее отново. Той видя възможност в нея, която другите, несъзнаващи силата на Бог, не можеха да видят. Тоест, метафората "сън" не описва онтологичното състояние на мъртвите [че са в състояние на сън], но се отнася до възможността за починалите: при все, че понастоящем вече не съществуват, чрез всемогъщието на Бог, те могат да бъдат пресътворени да живеят отново." (60)

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:45 pm

Съня на смъртта, като безсъзнателност.

Третата причина за използването на метафората "сън", се предполага от факта, че в съня, няма съзнание за изминаващото време. По този начин, метафората дава една съответстваща представа за безсъзнателното състояние на починалите между смъртта и възкресението. Те нямат съзнание за преминаващото време. В ранните си творби, Лутер изразява тази мисъл по един най-красноречив начин: "Точно както човек, който заспива и неочаквано стига до утрото, когато се събужда, без да знае какво се е случило с него, така неочаквано ние ще възкръснем в последния ден, без да знаем как сме влезли в смъртта и по време на нея." (61) Отново Лутер пише:"Ние ще спим, докато не дойде Той и почука на мъничкия гроб и каже: доктор Мартин, стани! Тогава, ще се повдигна за един миг, и да бъда щастлив с Него завинаги!" (62)

В името на коректността, трябва да се отбележи, че на по-късен етап, Лутер до голяма степен отхвърля идеята за безсъзнателения сън на мъртвите, очевидно поради силната атака на Калвин срещу тази доктрина. В книгата си "Коментар на Битие", която той пише през 1537 г., Лутер отбелязва: "Починалите души не спят по този начин [като обичаен сън], по-правилно е да се каже, че са будни и имат визия и разговори с ангелите и Бог." (63) Промяната в позицията на Лутер от безсъзнателно към съзнателно състояние на мъртвите, идва да покаже, че дори влиятелни реформатори не са били освободени от богословския натиск на своето време.

Подобно на Лутер, повечето християни днес вярват, че метафората "сън", се използва в Библията, за да учи не за безсъзнателното състояние на мъртвите, но че "има възкресение, пробуждане." (64) Някои учени твърдят, че смъртта е сравнена със сън, "не защото човек е в безсъзнанателност, но защото мъртвите не се връщат на тази земя, нито са наясно какво се случва там, където някога са живели." (68) С други думи, мъртвите са в безсъзнание, що се отнася до това, което се случва на земята, но са напълно в съзнание, що се отнася до живота им в Рая или Ада.

Това заключение не се основава на Светото Писание, а на използването на метафората "сън" в апокрифната и псевдоепиграфна литература в периода между Стария и Новия завет. Например, книгата "1 Енох", датирана около 200 г. пр. Хр, говори за праведните, като за "дълго спящи" (100:5), но душите им са съзнателни и активни в небето (102:4-5; виж и 2 Барух 36:11, 2 Ездра 7:32). След изследване на тази литература, John Cooper заключава: "Метафорите "сън" и "покой" се използват за хора в междинно състояние, които са съзнателни и активни, но не в земния, физически смисъл."(66)

Библейският смисъл на метафората "сън" не може да бъде определян на базата на нейното използване в апокрифната и псевдоепиграфна литература, защото, както видяхме, през този период (между двата завета), елинизирани евреи се опитват да хармонизират ученията на Стария Завет с гръцката дуалистична философия на тяхното време. Резултатът е приемането на такива вярвания, като безсмъртието на душата, награда или наказание, давани веднага след смъртта, и молитви за мъртвите. Тези вярвания са чужди на Библията.

Нашето изследване на метафората "сън" в Стария и Новия Завет показва, че метафората има за цел да опише състояние на безсъзнателност, което ще продължи до пробуждането при възкресението. Заслужава да се отбележи, че в 1 Коринтяни 15, Павел използва шестнадесет пъти глагола "egeiro", който буквално означава "да се събуди" от сън. (67) Многократно подчертаваният контраст между сън и събуждане е впечатляващ. Библията често използва термина "сън", защото той отстоява една жизненоважна истина, а именно, че мъртвите, които спят в Христос, са в безсъзнателност по време на целия период до тяхното възкресение. Вярващият, който умира в Христос, заспива и почива в безсъзнателност, докато не се събуди, когато Христос го призове обратно към живота при Своето идване.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:45 pm

Значение и основа на безсмъртието.

Безсмъртието в Библията не е вродено притежание на човека, но божествен атрибут. Ние вече отбелязахме, че терминът "безсмъртие" идва от гръцката дума "athanasia", която означава "безсмъртие" и следователно нескончаемо (вечно) съществуване. Този термин се среща само два пъти, първо - във връзка с Бога "Който сам притежава безсмъртие" (1 Тим 6:16) и на втори път - по отношение на човешката смъртност, която трябва да се облече в безсмъртие (1 Коринтяни 15:53) по време на възкресението. Последното отнасяне отрича идеята за естественото безсмъртие на душата, защото то казва, че безсмъртието е нещо, което възкресените светии "ще облекат". Това не е нещо, което те вече притежават .

"Основата на безсмъртието", както Vern Hannah я разглежда, "е сотериологична, не и антропологична." (71). Това означава, че безсмъртието е божествен дар за спасените, а не естествено човешко притежание. Както P. T. Forsyth казва, "сигурната вяра в безсмъртието не почива там, където философията я поставя, но, където религията я поставя. Не се основава на естеството на душевния организъм, но на своята връзка с Друг" (72) "Другият" е Исус Христос "Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието," (2 Тим 1:10) .

Никъде Библията не споменава, че безсмъртието е естествено качество, или право на човешките същества. Наличието на "дървото на живота" в градината на Едем показва, че безсмъртието е било условно, в зависимост от вкусването на плодовете на такова дърво. Писанието учи, че "безсмъртието се търси" (Римляни 2:7) и "се облича" (1 Кор 15:53). То е вечният живот, "дар от Бога (Римляни 6:23), който се наследява (Мат 19:29), като се познае Бог (Йоан 17:3) чрез Христос (Йоан 14:19, 17:02, Римляни 6:23). Съгласно възгледа на Павел, безсмъртието е свързано единствено и само с възкресението на Исус (1 Кор 15), като фундамент и залог на надеждата на вярващите." (73) Тези, които настояват, че философската идея за безсмъртието на душата се намира в Библията, пренебрегват Божието откровение и вмъкват дуалистичните гръцки идеи в библейската вяра.

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Гостин on Вто Мар 10, 2015 6:45 pm

Заключение.

Традиционното и популярно убеждение, че смъртта не е прекратяване на живота за цялостната личност, а е разделяне на безсмъртната душа от смъртното тяло, може да бъдат проследено назад до лъжата на Сатана: "Никак няма да умрете" (Бит. 3:4). Тази лъжа е просъществувала под различни форми през цялата човешка история до наши дни. Днес, вярата в оцеляването на душата в рая или ада, се поддържа не посредством суеверните и страховити литературни и художествени изобрявания на Средновековието, но посредством полирания имидж на медиуми, екстрасенси, изтънчени "научни" изследвания на близките до смъртта преживявания, както и популярния Ню ейдж ченълинг с духовете на миналото. Методите на Сатана са се променили, но неговата цел си е все същата: да накара хората да повярват на лъжата, че без значение какво правят, те няма да умрат, а ще станат, като богове, живеейки вечно.

Традиционната представа ограничава смъртта, до смърт само на тялото, тъй като душата продължава своето съществуване. Vern Hannah с право отбелязва, че "такова радикално пре-дефиниране на смъртта, е всъщност отричане на смъртта – една дефиниция, която 'изкусната змия' от Битие 3, несъмнено ще намери за най-привлекателна." (74). Библията приема смъртта много по-сериозно. Смъртта е последният враг (1 Коринтяни 15:26), а не освободител на безсмъртната душа. Както Oscar Cullmann го изразява, "смъртта е унищожаването на целия живот, създаден от Бог. Точно заради това, е смърт, а не тяло, което трябва да бъде превъзмогнато чрез възкресението." (75)

Helmut Thielicke остро отбелязва, че идеята за безсмъртието на душата, е форма на бягство, която позволява на "същинската" личност да заобиколи смъртта. Това е опит да се обезоръжи смъртта. Той продължава, обяснявайки, че "ние можем да се вкопчваме по един идеалистичен начин за някои 'неприкосновени територии на егото', но смъртта не е 'преминаване отвъд', а 'отиване долу' (игра на думи - death is not a ‘passing over’ but a ‘going under’, б.пр.) и не оставя никакво място за романтика, или идеализъм. Ние не може да олекотяваме и замъгляваме реалността на гроба чрез идеята за безсмъртието. Християнският възглед е възкресението, не безсмъртието на душата." (76)

Единствената ни защита срещу популярната заблуда относно смъртта, е чрез едно ясно разбиране на онова, което Библията ни учи за естеството на смъртта. Ние видяхме, че и Старият и Новият Завет, ясно учат, че смъртта е угасване на живота на човека в цялост. Няма памет, или съзнателност в смъртта (Пс 146:4; 30:9; 115:17; Екл. 9:5). Няма самостоятелно съществуване на духа или душата, отделени от тялото. Смъртта е загубата на цялостното съществувание, а не просто загуба на доброто физическо състояние (отново игра на думи: "Death is the loss of the total being and not merely the loss of well-being"., б.пр.) Цялостната почивка на човека в гроба, в състояние на безсъзнателност, се характеризира в Библията като "сън". "Пробуждането", ще се случи при Христовото идване, когато Той ще призове обратно към живот, спящите светии.

Метафората "сън" често се използва в Библията, за да характеризира състоянието на мъртвите, защото тя уместно представя безсъзнателното състояние на починалите и пробуждането им, в деня на идването на Христос. Тя говори, че няма съзнание за изминаващото между смъртта и възкресението, време. Метафората "сън" , наистина, е един красив и нежен израз, който нашепва, че смъртта не е окончателната съдба на човека, защото ще има пробуждане от съня на смъртта в утрото на възкресението.

Едно основно предизвикателство към нашето заключение, че смъртта в Библията, е угасване на живота за цялостната личност, идва от произволните интерпретации, давани на пет Новозаветни пасажа (Лука 16:19-31; 23:42-43; Фил. 1:23 , 2 Кор. 5:1-10; Откр. 6:9-11) и на две думи - sheol и hades, които се използват в Библията, за да се опишат обиталището на мъртвите. Много християни намират в тези библейски текстове и думи, подкрепа за тяхната вяра в съзнателно съществуване на душата след смъртта. Ние ще пристъпим към изследване на тези текстове и думи, в глава 5, която се фокусира върху състоянието на мъртвите по време на междинния период между смъртта и възкресението, който често се нарича "междинното състояние."

Гостин
Гостин


Вратете се на почетокот Go down

Re: "Библейският възглед за смъртта"

Пишување by Sponsored content


Sponsored content


Вратете се на почетокот Go down

Страна 1 of 2 1, 2  Next

Преглед на претходна тема Преглед на наредна тема Вратете се на почетокот


 
Permissions in this forum:
Не можете да одговарате на темите во форумот