Kаде одих, какво увидев

на мен лично много са ми интересни патешествията (екскурзиите).
И затова с удоволствие чета впечатленията на патешествиници.
В тази тема се надявам Македонци да споделят какво са видяли в България и естествено как бугари са видели Македония.
Аз лично сум бил 4 пати во Македония. Спомням си подробности от тези посещения. Пък съм правил и снимки.

Повели sofmak ...Раскажи ни за твоите впечатоци од Македонија.Би ми били мило ако можеш со нас да ги поделиш и снимките...Исто така ке бидам срекен, ако и други членови, Македонци и Бугари , го направат истото ...

luxor напиша:Повели sofmak ...Раскажи ни за твоите впечатоци од Македонија.Би ми били мило ако можеш со нас да ги поделиш и снимките...Исто така ке бидам срекен, ако и други членови, Македонци и Бугари , го направат истото ...

Един съветски космонавт беше написал: Като гледам земята отгоре, не виждам границите.
Та аз съм се родил и израснал в страна, където беше забранено да се доближават границите. И се осмелих да прекося българо-македонската граница едва в 2005 година.
Това беше отдавна, но като първа смела стъпка си спомням всичко.
По това време още трябаха паспорти. И се качваме с жена ми в 20 часа вечерта на автобус от Битоля, който се очаква да пристигне в Битола в 3 часа през нощта.
От тук се захващам с различията. В България казваме Битоля, а на македонски е Битола.
Та планирахме, заради едно приятелско семейство, само да се отбием в града и да се срещнем с приятелите в Охрид, където те бяха отишли на почивка. Но не стана така. В Битола се отбихме просто да кажем "Здравейте! Добър ден! на роднините. Но те казаха: Никъде няма да ходите, а до Охрид ние ще ви закараме.
Та тогава посетих и селото на дедо ми - Крстоар, на връщане минахме през Скопие, където си бях поставил задача да открия улица Георги Попхристов.
Та много мога да пиша, но лека - полека. Сега ще се опитам и да слагам снимки.

Благодарам sofmak...Ова што го правиш е од голема помош за разбивање на стереотипите ,и воспоставување поквалитетни односи помеѓу македонскиот и бугарскиот народ.

Всички знаят откъде е това. Св. Наум. Изворите.

Това е Скопие. Централната улица.

През 2005 година това ми направи впечатление. Гужва. Една от първите думи, които научих.

E, pa temata e interesna no jas vidov nesto pointeresno.Prvo, sofmak, izgleda potekloto ti e od bitolskiot kraj, i vo makedonija ziveat tvoi bliski rodnini.Vtoro, dali bi sakal da kazes sto te vrzuva so ulicata Gorgi Pophristov vo Skopje?

YAS напиша:E, pa temata e interesna no jas vidov nesto pointeresno.Prvo, sofmak, izgleda potekloto ti e od bitolskiot kraj, i vo makedonija ziveat tvoi bliski rodnini.Vtoro, dali bi sakal da kazes sto te vrzuva so ulicata Gorgi Pophristov vo Skopje?

Баба ми и дедо ми откъм баща ми са от Битолския край. Дедо ми, Георги Попхристов, е раждан в Кръстофор, сега Крстоар. Баба ми е гражданка - от Битола. Тя е била учителка. Там сега живеят мои втори блатучеди.

Znaci del od tvoite se preselile vo Bugarija, dodeka nekoi ostanale ovde.Posledica na politickite igri i vojnite na balkanot ili ekonomski pricini?

YAS напиша:Znaci del od tvoite se preselile vo Bugarija, dodeka nekoi ostanale ovde.Posledica na politickite igri i vojnite na balkanot ili ekonomski pricini?

са се преселили. Причината е политическа. Те са усещали, че животът им след идването на сръбската власт е застрашен. А са имали три малки дъщерички.
От родата са само те, но общо взето доста македонци стават бежанци. Гледал съм една карта с преселенията до края на Първата световна война. Тя не беше българска. Според нея преселниците от Македония бяха някъде около 40000 души, от Гърция - около 80000. Според българските статистики броят на бежанците е доста по-голям.
На улицата в София, на която съм се родил, съседните къщи бяха все на бежанци, от Тетово, от Кукуш и т.н.
Дедо ми има две смъртни присъди от турската власт. И е оживял. Единият път се родило дете на султана и имало помилване, заменили му смъртната присъда с каторга, а той успял да избяга. Другият път го пребили от бой и той нито мърдал нито шавал - изпаднал в безсъзнание. И те го изхвърлили. А той оживял.
Но е разбирал, че при новата власт няма да има този късмет.
Та са дошли в София само с дрехи.

Дел од ова знаев од еден друг форум.Па сепак не сум имал прилика да те прашам, колку често одржуваш контакти со твоите роднини во Македонија.Не мислам само на посети,туку и на современите начини на комуникација, мобилни телефони, скајп, и слично.

luxor напиша:Дел од ова знаев од еден друг форум.Па сепак не сум имал прилика да те прашам, колку често одржуваш контакти со твоите роднини во Македонија.Не мислам само на посети,туку и на современите начини на комуникација, мобилни телефони, скајп, и слично.

секой ден, преку Скайп, през няколко дни - чрез Фейсбук.
А иначе, по-редко.
Физически, занесох си го тялото за последен път през 2011г. Тогава големият ми син предложи - да отидем до Охрид. И отидохме. На връщане минахме през Битола, да се видим с роднините.
Та бяхме в хотел Лагадин. С газдарицата се разговорихме, а моят зет се майтапи - така кротко си говорехте, че на втория етаж се слушаше

Sofmak, ne znam dali tvoite rodnini vo Makedonija se deklariraat kako Bugari ili kako Makedonci.No ako znaes, i ako sakas da ni kazes bi ti bil blagodaren.Patem, ako se deklariraat kako Bugari, dali navistina imaat problemi, ili sepak toa sme go nadminale.Znam deka prasanjeto e osetlivo, i ke te razberam ako ednostavno go ignoriras...

YAS напиша:Sofmak, ne znam dali tvoite rodnini vo Makedonija se deklariraat kako Bugari ili kako Makedonci.No ako znaes, i ako sakas da ni kazes bi ti bil blagodaren.Patem, ako se deklariraat kako Bugari, dali navistina imaat problemi, ili sepak toa sme go nadminale.Znam deka prasanjeto e osetlivo, i ke te razberam ako ednostavno go ignoriras...

Ние, роднините, по този въпрос нямаме проблеми помежду си.
Не знам дали ще ти е интересно. Като малък подслушвах разговор между баща ми и брат на неговата майка (т.е. неговия чичо). Е как така, ти си българин, а синът ти е Македонец?
Знаеш ли какво каза чичото?
Те са млади, тепърва има да живеят. Я сум стар. На мене ништо не могат да направят.
Това подслушване е старо, да речем 1960г.
Когато бях в Битола през 2005г. братовчед ми каза: Дядо ми на всички казваше, че е българин.

luxor напиша:Благодарам sofmak...Ова што го правиш е од голема помош за разбивање на стереотипите ,и воспоставување поквалитетни односи помеѓу македонскиот и бугарскиот народ.

в България, забравил съм му името. Беше нещо поет, писател. Българските журналистки го закачат: Ние сме роднини. Той умно заяви: Не е толковажно дали сме роднини или не. Защото понякога роднините са такива, че се срамуваш да кажеш, че са рода. По-важно е да сме приятели.
Любиша Георгиевски е името на този посланик. Аз може да не запомням всичко, но Гугъл не забравя

Reziser e Ljubisa Gorgievski.Bese i kandidat za pretsedatel na RM vo vremeto koga Ljubco bese pretsedatel na dpmne...I u pavo si, vazno e da bideme prijateli...Koga veke ,neli sme sosedi...

YAS напиша:Reziser e Ljubisa Gorgievski.Bese i kandidat za pretsedatel na RM vo vremeto koga Ljubco bese pretsedatel na dpmne...I u pavo si, vazno e da bideme prijateli...Koga veke ,neli sme sosedi...

България граничи с Румъния, Турция, Гърция, Македония, Сърбия.
След 1990 години се почуствахме като отвързани и с жена ми сме ходили и в 5 съседски земи.
В някои от тях сме пътували с моята сестра, тя е 4 години по-голяма от мен.
В Охрид седнахме да хапнем прочутата риба. И сестра ми казва: Гледай колко е спокойно. Чувствам се приятно, защото много добре се разбираме с македонците.
За да разбереш какво значение има доброто отношение трябва да добавя и нещо друго. Веднъж отидохме с нея от София до Крива паланка. Всичко беше ок докато на връщане не ни спря един собракяец и не ни глоби 15 евро, защото нямахме вериги в багажника. Тогава сестра ми се поядоса и заяви: Никога повече Македония. Но ето, че този гняв й премина, забрави за този случай.
Та искам да разкажа и за един случай в Скопие. Тогава бяхме без кола и малко се пообъркахме. Питам случаен минувач, той подробно ми обясни как да стигнем до автогарата (под жп гарата). Но аз го гледах неразбиращо и той каза: Аз ще направя малко изменение в пътя, който съм захванал и ще ви заведа. По пътя ни каза, че има роднини в Пловдив.
Аз се стремя да пиша по-кратко, но тук искам да споделя и следното. След 1990 сме ходили 4 пъти в Македония и доста повече в Гърция. Не е нормално. Но преминаването на границата с Гърция е много по-лесно, отколкото преминаването на границата с Македония. Дребни неща, но оказват влияние при избора на къде да ходим.

sofmak напиша:

luxor напиша:Благодарам sofmak...Ова што го правиш е од голема помош за разбивање на стереотипите ,и воспоставување поквалитетни односи помеѓу македонскиот и бугарскиот народ.

в България, забравил съм му името. Беше нещо поет, писател. Българските журналистки го закачат: Ние сме роднини. Той умно заяви: Не е толковажно дали сме роднини или не. Защото понякога роднините са такива, че се срамуваш да кажеш, че са рода. По-важно е да сме приятели.
Любиша Георгиевски е името на този посланик. Аз може да не запомням всичко, но Гугъл не забравя

Тој ти е најголемиот СРБОМАН ВО МАКЕДОНИЈА ..... Во почетокот на осумдесетите татко ми отиде да го донесе од Србија да режира нешто во Македонија .... Одговорот беше ЈА У ПРОВИНЦИИ НЕ РЕЖИРАМ .... Бидејки бевме комшии (го продаде станот кој државата му го даде како заслужен граѓанин) на една дружба во комшилук му го реков ова без да му кажам кој сум... Рече дека лажам, ама откао дозна кој ми е татко си отиде ....

Чисто да знаеш кој ти е роднина ...

Андреј напиша:
Чисто да знаеш кој ти е роднина ...

кажана от Любиша.
Той не ми е рода. А дали е сърбоман или вистински Македонец, това вие го знаете по-добре от мен.

sofmak напиша:

Андреј напиша:
Чисто да знаеш кој ти е роднина ...

кажана от Любиша.
Той не ми е рода. А дали е сърбоман или вистински Македонец, това вие го знаете по-добре от мен.

Извини погрешно прочитав ... Сега го препрочитав и си ја видов грешката ....

Druze sofmak...Gledam si pisuval i na istorija...Ke ti odgovoram ovde, zatoa sto ovaa tvoja tema vsusnost e mojot odgovor...Nekoi velat deka narod koj ne si ja znae istorijata nema idnina...No jas mislam poinaku...Idnina nema onoj narod koj ziveejki vo minatoto,ja propusta idninata...Zar ne rece Napoleon "Istorijata e kup lagi so koi sme se slozile"...Zarem zaludno e kazano deka istorijata ja pisuvaat pobednicite...Makedoncite i Bugarite go osetile ova na svoja koza...Zatoa druze sofmak, te molam da prodolzis da pisuvas vo ovaa tema...Ovde e idninata...Se sostoi od zaboravanje na minatoto, i forsiranje na odnosite pomegu obicnite gragani...Bez istorisko-drzavni propagandi...Od dvete strani...Sredbi i razgovori pomegu lugeto, na koi sigurn sum ke utvrdime deka site luge se isti...I deka glavnata podelba megu lugeto e podelbata na dobri i losi...Dobronamerni i zlonamerni...Nemoj da me sfatis po grska, ne te obvinuvam tuku ti blagodaram za ovaa tema...Koja pokazuva deka razlikite gi nosime samo vo glavite...Na kraj i pred se nie sme luge...

YAS напиша:No jas mislam poinaku...Idnina nema onoj narod koj ziveejki vo minatoto,ja propusta idninata...
така е
Na kraj i pred se nie sme luge...
и тук съм съгласен - на първо място сме хора, а не войници

защото ми се струва, че темата за железната църква по подхожда да е там.
Аз лично не се чувствам навреден, ако разговорът тръгне в друга посока и излизи от обявената тема. На all.bg не спазвам това изискване, което го има общо взето и там. Тук се старая да спазвам правилата.
Имате ли такава приказка: Чувствай се като у дома си и не забравяй, че си на гости?
Сега, моето мнение е, че миналото не трябва да се забравя, трябва да се помни. Защото ако не помним, ще правим същите грешки, които са правели нашите предци.
Специално за Македония и България считам, че миналото не трябва да пречи, напротив, трябва да помага. Във вичко. Най-вече в по-доброто разбиране на едните към другите.

E moj druze sofmak...Tocno e deka ako ne go pomnime minatoto ke gi napravime istite greski...No covestvoto veke dokaza, ne ednas tuku mnogu pati, deka i pokraj site silni zapisi, istorii i istoricari, neprestano gi povtoruva istite greski...I nikako da ni dojde umot...

YAS напиша:E moj druze sofmak...Tocno e deka ako ne go pomnime minatoto ke gi napravime istite greski...No covestvoto veke dokaza, ne ednas tuku mnogu pati, deka i pokraj site silni zapisi, istorii i istoricari, neprestano gi povtoruva istite greski...I nikako da ni dojde umot...

Първата световна война приключва с едни договори, които водят до.. Втора световна война. Приключването на Втората и по-успешно, ето вече 70 години не сме започнали Третата. Тук помагат малко и физиците, които измислиха едни бомби, такива, че Третата ще е последна.
Малките войни си продължават. Там загиват хора, и войници и цивилни.
Грехота е руснаци и украинци да се избиват.
В България има и такива, които обвиняват САЩ за тази война. Но няма война в която едните да са ангели, а другите - изчадия.
Та мисълта ми е, ние тук - Македонци, българи, да не се джавкаме (лаем) като кучета, защото това е срамота.
Много се радвам, че се появи този форум. Той предлага: Нека първо сме човеци!