Udruženje protiv bugarskih bandita
Страна 1 of 1
Udruženje protiv bugarskih bandita
Сдружението против българските бандити (на сръбски: Удружење против бугарских бандита или Udruženje protiv bugarskih bandita) е паравоенна сръбска организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация във Вардарска Македония в Кралска Югославия.
Създадена е от Върховното командване на сръбската войска и Министерството на вътрешните работи на 9 септември 1923 година в Щип, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Югославия, Тодор Паница.
Въоръжени са 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети във Вардарска Македония под ръководството на Коста Пекянец (почетен председател) и сърбоманите, ренегати от ВМРО, Михаил Каламатиев, Стоян Мишев, Григор Циклев, Мите Соколарски, Илия Пандурски и Мино Станков.[1]
Сдружението използва структурата на ВМРО и прави свои комитети в Щип, Велес, Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Берово, Царево село, Кочани, Крива паланка[2]. Сред жертвите на сдружението са ръководителите на ММТРО в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[3].
Успоредно със Сдружението против българските бандити в Гърция Главното командване на гръцката армия създава подобна организация със същите цели наречена Гръцки македонски юмрук. За целта в Егейска Македония са въоръжени 15 800 души[4].
Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с помощник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев, Григор Циклев и др. такива, които са бивши членове на ВМРО, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[5]
В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.[6][7]
През втората половина на 20-те години Кралство Югославия изгражда сериозни фортификационни съоръжения и прегради по границата с България. Предназначението им е да прекъснат контактите между населението от двете ѝ страни и да ограничат движенията на въоръжените чети на ВМРО и ВЗРО.[8] Това силно възпрепятства дейността на днете организации, като в тази връзка затихват и функциите на Сдружението.
Създадена е от Върховното командване на сръбската войска и Министерството на вътрешните работи на 9 септември 1923 година в Щип, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Югославия, Тодор Паница.
Въоръжени са 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети във Вардарска Македония под ръководството на Коста Пекянец (почетен председател) и сърбоманите, ренегати от ВМРО, Михаил Каламатиев, Стоян Мишев, Григор Циклев, Мите Соколарски, Илия Пандурски и Мино Станков.[1]
Сдружението използва структурата на ВМРО и прави свои комитети в Щип, Велес, Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Берово, Царево село, Кочани, Крива паланка[2]. Сред жертвите на сдружението са ръководителите на ММТРО в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[3].
Успоредно със Сдружението против българските бандити в Гърция Главното командване на гръцката армия създава подобна организация със същите цели наречена Гръцки македонски юмрук. За целта в Егейска Македония са въоръжени 15 800 души[4].
Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с помощник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев, Григор Циклев и др. такива, които са бивши членове на ВМРО, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[5]
В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.[6][7]
През втората половина на 20-те години Кралство Югославия изгражда сериозни фортификационни съоръжения и прегради по границата с България. Предназначението им е да прекъснат контактите между населението от двете ѝ страни и да ограничат движенията на въоръжените чети на ВМРО и ВЗРО.[8] Това силно възпрепятства дейността на днете организации, като в тази връзка затихват и функциите на Сдружението.
Гостин- Гостин
Re: Udruženje protiv bugarskih bandita
Како бе немало бугари во Македониjа? Овие макЕдонски херои со призраци се бореле?
Гостин- Гостин
Страна 1 of 1
Permissions in this forum:
Не можете да одговарате на темите во форумот