Христијанство

Ова ме поттикна. Естер, што мислиш, постои ли навистина чистилиште? Мислам дека во болдираното токму за тоа се зборува.

Когато ще се свършатъ седъмьтѣ вѣка, Исусъ ще дойде втори пѫтъ да сѫди человѣчеството: той ще възведе душитѣ на праведницитѣ въ обиталището на Бога Отца (споредъ друга версия: полуправеднитѣ ще се дабератъ до спасение слѣдъ дълго странствуване и прѣраждане на душитѣ имъ), а грѣшнитѣ ще бѫдатъ хвърлени въ вѣчната огнена мѫка заедно съ свързания въ вериги Сатанаилъ.

И што навистина се подразбира под "седумте смртни гревови". Дали се мисли на гревови кои нема да бидат простени и покрај покајувањето? Во новиот завет, сум наишол само не една слична изјава на Исус, и тоа за хулата на светиот дух.

31 Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.
32 И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

Не, разбира се, че няма чистилище  . И ад няма (нали пусках едни материали по въпроса, що е то "ад" съгласно Библията). В Библията няма такива неща, има ги в елинизма....и не е изненада, че може да срещнеш тези идеи сред богомили, православни, католици....и въобще християни, при положение, че те вече към времето на Христос здраво са се настанили в Юдея и са се ширели и сред евреите. Затова пише и Йосиф Флавий, а ако погледнеш гръцките митове, там ще откриеш "рая", "ада", и "чистилището".
Много трайно и здраво са се настанили идеите на Елада...уви! в културите.

Седемте гряха са католическа измишльотина, мен ако питаш....пак за да държат хората в страх....то и православните имат нещо подобно, ма другояче се казваше....ха, те и "чистилище" имат, ама некво друго го наричаха - митарства. Абе измисляли са си здраво.....

Та за седемте гряха:  Евагрий Понтийски, имам спомен, че ги е съчинил, уж облягайки се на мъдростта на най-мъдрия - сиреч Соломон (ма да бе, как не!, ето какво пише Соломон:  "Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му: Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло, Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя") и сформирал туй списъче, че имаше и некво друго католическо списъче с добродетели/антипод на "смъртните грехове". Пък имало и демони, отговорни за смъртните грехове....абе хорър отвсякъде!    След тва папа Григорий I го ревизирал...и тъй си останало. Ти ако знаеш какви извратени наказания е предвиждала църквата за тези "смъртни грехове"....направо косата ти да настръхне!

А според Библията, смъртният грях е само един: непростеният. Няма грях, който Бог не може да прости, освен един: неизповядания. Онзи, който не Му е изповядан и за който не е помолено да бъде простен. Просто защото така на Бог му бива отнета възможността да прости.

В този смисъл е и хулата против Светия дух. Понеже Светият дух, е Който " обвинява света за грях, за правда и за съдба", Той е, който говори на съвестта. Та хулата към Св. дух, е "пойнт ъф ноу ритърн", това е прегорялата съвест, която пренебрегва възможността да изповяда на Бог греховете си, която дори не ги счита за грях.....която отхвърля надменно Божията правда, Божията жертва и желанието на Бог да ни изцели....от греха и смъртта.

Цитатот е од евангелието од Матеј. Може мало објаснување? Што би спаѓало во милост, а што во жртва?

12. А Исус, кога го чу тоа, им рече: „Здравите немаат нужда од лекар, а болните;
13. одете и научете се што значи: »Милост сакам, а не жртва«. Зашто не сум дошол да ги повикам праведниците, туку грешниците, на покајание.”

mumley напиша:Цитатот е од евангелието од Матеј. Може мало објаснување? Што би спаѓало во милост, а што во жртва?

12. А Исус, кога го чу тоа, им рече: „Здравите немаат нужда од лекар, а болните;
13. одете и научете се што значи: »Милост сакам, а не жртва«. Зашто не сум дошол да ги повикам праведниците, туку грешниците, на покајание.”

Тук (както и в 90% от НЗ Писания), се цитира СЗ Писание. " Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния." Осия 6-та глава.

Става ясно, нали? И за да стане още по-ясно, пак цитат от СЗ, където същото е казано: " Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш." (Псалми)

В случая, Исус припомня на фарисерите каквто е записано в Писанието, защото Го упрекват, че седи с "бирници и грешници". У тях няма милост към "презрените". А на всичкото отгоре, себе си имат за праведници, които си сторват жертвите (приносите за грях) и се смятат ОК. Подобно е случката с бирника и фарисея. Не само нямат у себе си покаяние и се смятат праведни, но и нямат капка милост към "презрените" (бирници, грешници....)

Во разговор со некои личности, а во контекст на денот за одмор, ми беше кажано дека православните и католиците ја слават недела затоа што на тој ден синот божји воскреснал. Колку се во право?

mumley напиша:Во разговор со некои личности, а во контекст на денот за одмор, ми беше кажано дека православните и католиците ја слават недела затоа што на тој ден синот божји воскреснал. Колку се во право?

Никако не се во право.

Подобно няма да намериш в Писанието. Исус е спазвал съботата, близките на Исус - и те така, Павел е правел църковните сбирки в събота... (Примерно: "А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени." (Деян. 16:13))

Това с неделята е късна история, плод на църквата и по право на езичеството, което я контаминира. Въвеждането на неделята като по-особен ден става в началото на втори век, и то предимно в  Рим и Александрия. Източната църква продължава да пази съботата най-малко до пети век, даже....там където лапите на папи и патриарси не са стигали тогаз...до днес, напр. Етиопската (ортодоксална!, забележи) църква.

Иначе, Юстин е сред първите ревностни промоутъри на неделята. Две неща го мотивират: антисемитизъм и ... египетската астрология!

Разбира се, към онзи момент Юстин го нарича...както е обичайно "денят на слънцето" Но даже и съботата не нарича "шабат", а "деня на Сатурн"....

После Варнава е много деен в лансирането на неделята...въобще "святите отци"...правят всичко възможно да узаконят "деня на слънцето".

Но, разбира се, апогеят идва при Константин: "В почитаемия ден на слънцето съдиите и народа в градовете да почиват и всички магазини да бъдат затворени."

Римският папа Силвестър, изглежда се усеща каква глупост е това, и променя това име от "деня на слънцето" в "Господния ден" (даже го има документирано в Православното житие на Силвестър на български  - "Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен",..."

Натам отиват и по-далеч - на събора в Лаодикия през 364 г, ЗАБРАНЯВАТ съботата: В канон 29 четем:

"Християните не трябва да юдействат като почиват в събота, но да работят в този ден, а да почитат Господния ден и в него да почиват, ако имат възможност. Но ако се окаже, че някои юдействат, да бъдат отлъчени от Христа."

Нали няма смисъл да го тълкувам това решение?

В основата на всичко това стоят две неща: езичество (почитане на слънцето....Митра) и антисемитизъм.

Което обаче е наистина срамно за тези църкви, е, че от девет кладенца вода вадят....за да охулят истинския Божи ден и тези, които го спазват....

Само да добавя, че сега видях и че в Уикипедия има нещичко по въпроса за Sol Invictus и там също е цитиран декрета на Константин:

"Constantine decreed (March 7, 321) dies Solis—day of the sun, "Sunday"—as the Roman day of rest (Codex Justinianus 3.12.2):

On the venerable day of the Sun let the magistrates and people residing in cities rest, and let all workshops be closed. In the country however persons engaged in agriculture may freely and lawfully continue their pursuits because it often happens that another day is not suitable for grain-sowing or vine planting; lest by neglecting the proper moment for such operations the bounty of heaven should be lost.[34]


Constantine's triumphal arch was carefully positioned to align with the colossal statue of Sol by the Colosseum, so that Sol formed the dominant backdrop when seen from the direction of the main approach towards the arch.[35]"

Просто съчетанието на много яростен антисемитизъм у църковните отци + езическите култове, раждат това недоразумение - да си позволят да сменят Божия ден с деня на слънцето.

И после, за да оправдаят това безумие, се почват едни дъвки да се теглят...ма понеже бил тогава възкръснал Христос, ма тва, ма онва....а в Писанието за подобно и думичка няма и няма как да има, щот апостолската, ранна църква си е пазила съботата.

Естир, се раѓа ли човекот грешен?

mumley напиша:Естир, се раѓа ли човекот грешен?

Грешен не се ражда (няма по-невинно и чисто от детенце, не случайно Христос казва да сме като дечица, т.е. невинни, чисти....), но се ражда с грехопаднало естество, т.е. човешко. Затова и е подвластен на смъртта всеки човек. Затова е и податлив на греха и слаб спрямо греха.
Всеки човек е отговорен за собствените си грехове, а не по принцип за греха в света.

Естир, можеш ли да ми објасниш за исконскиот-источниот грев? Што е тоа? И како се вклопува во христијанството?

mumley напиша:Естир, можеш ли да ми објасниш за исконскиот-источниот грев? Што е тоа? И како се вклопува во христијанството?

Извини ме, не разбрах въпроса. Какво имаш предвид под изконен - източен грях? Това е нещо, което чувам за първи път.

Случајно наидов на овие сајтови, па ме интересираше твоето мислење.

Библијата ни кажува дека целото човештво наследило еден морален недостаток — првобитниот грев — што го направиле нашите прародители. Од таа причина сите се раѓаме несовршени, односно извалкани.

http://wol.jw.org/mk/wol/d/r102/lp-mc/2010402

Создадениот свет е доверен на мажот и жената: тоа што се случува меѓу нив дава важност на сè останато. Нивното отфрлање на Божјиот благослов неминовно доведува до мегаломанија која руши сè пред себе. Тоа што ние го нарекуваме „источен грев“. Сите на светот доаѓаме наследувајќи ја таа болест.

http://www.katolici.mk/%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC/

А-ха, говориш за "първороден грях" (този термин ползваме на български). Ами да, в резултат на първородния грях на първите човеци, грехът влиза в света, с него и смъртта. Така пише в Библията. Този грях е непослушание на Бог, и нещо повече: първите човеци се доверяват не на Бог, а на сатана, който не само дето ги излъгва, но и им казва, че Бог е лъжец! И те решават да послушат сатана, не Бог.

Ето как много точно е изразено от Павел в Римляни 5:12
"Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -"

Така е, раждаме се човеци, т.е. имаме човешка природа, а тя, откак паднаха в грях първите човеци, е грехопаднала. Т.е. раждаме се с грехопаднала природа и затова сме склонни към грях и затова сме и смъртни.
Но за нашите си лични грехове имаме и лична отговорност. За първородния грях - нямаме, но носим последиците от него. И ако Бог не беше станал човек и не беше отишъл на смърт, нямаше да имаме възможност да бъдем повикани един хубав ден за нов, вечен живот. Просто нямаше да има човечество.

Просто в течение на живота ни, заради това паднало естество, всеки човек съгрешава, няма несъгрешил човек. (Няма праведен ни един, казва Библията). Кофти последица за нас.....но не е оправдание за собствените ни грехове. Възможност е: да сме наясно, че има за какво да се покаем.

Потомците на Адам (всички ние) споделяме неговото грешно естество.

„Пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек" (Пс. 143:2).
„Няма човек, който да не греши" (ЗЦаре8:46).
„Кой може да каже: „Очистих сърцето си, чист съм от греховете си" (Пр. 20:9).
„Наи­стина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не гре­ши" (Екл. 7:20).
Новият Завет заявява също толкова ясно, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога" и че „ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас" (1Йоан. 1:.

Всичко написано в Библията (има и още, цитирала съм само малка част), показва, че греховността ни е наследство от първородния грях и това ни прави склонни по природа към злото, а не към доброто.

Поуката која би ја извлекол од ове е дека ние сами по себе не можеме да се спасиме. Останува само да ги признаеме гревовите и да се покаеме за нив. И да се надеваме на божјата милост. Во право сум? Или испуштив нешто?

mumley напиша:Поуката која би ја извлекол од ове е дека ние сами по себе не можеме да се спасиме. Останува само да ги признаеме гревовите и да се покаеме за нив. И да се надеваме на божјата милост. Во право сум? Или испуштив нешто?

Разбира се. На много места в Библията това е записано по един или друг начин: "Бог спасява".

Пропуснах възможността да си споделим какво точно разбираме под "да се покаем".

Според моето мислење, да се покаеме подразбира како прво да ги признаеме пред бога своите гревови.

mumley напиша:Според моето мислење, да се покаеме подразбира како прво да ги признаеме пред бога своите гревови.

Така е. А паралелно с това.....признанието би следвало да е безостатъчно, без опит да се оправдаваме и с молба....Бог да не само да ни прости, но и да ни излекува от греха. Би трябвало "сърцето да е съкрушено" от греха, който изповядваме. Това не винаги ни се получава (или поне на мен не ми се).....но и това си признавам на Бог.

Псалми 51. Това е истинското покаяние. На Давид, след греха, който сторва, за да притежава Витсавее.

http://biblia.bg/index.php?k=19&g=51&tr1=1

Естир, онака лаички би рекол дека за вистинско покајание би требало да бидеме свесни дека сме згрешиле пред бога, сме го прекршиле божјиот закон, дека сме направиле зло, и најважно од се да чувствуваме грижа на совеста за гревот кој сме го направиле.

mumley напиша:Естир, онака лаички би рекол дека за вистинско покајание би требало да бидеме свесни дека сме згрешиле пред бога, сме го прекршиле божјиот закон, дека сме направиле зло, и најважно од се да чувствуваме грижа на совеста за гревот кој сме го направиле.

Да.

А што ако не знаеме дека сме направиле грев? Или мислиме дека тоа што сме го направиле е правилно, затоа што така не научиле?

luхor напиша:А што ако не знаеме дека сме направиле грев? Или мислиме дека тоа што сме го направиле е правилно, затоа што така не научиле?

Еееее, как така "да не знаеме"? Ако сме чели Библията, ще знаем. Дори и да не сме я чели цялата, пак знаем - поне Декалога /Десетте Божи заповеди/ знаем, нали?

Библията дефинира много ясно що е грях: "Грехът е беззаконие". Исус казва "махнете се от мене, тези, които сте вършили беззаконие".

Ако пък нямаме достъп до Библията по някаква причина....Павел го е обяснил:

"Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.."

Сакаш да ми кажеш дека заповедите се нешто како природни закони кои се втемелени во секој човек? И ние потсвесно знаеме што е лошо а што не?

luхor напиша:Сакаш да ми кажеш дека заповедите се нешто како природни закони кои се втемелени во секој човек? И ние потсвесно знаеме што е лошо а што не?

Не точно (за жалост!) , но:
1. Бог е предоставил и предоставя по различни начини информация за Себе Си и Своя морал и няма нито един човек на света, когато и където и да се е раждал, който да няма идея за този морал. Ние сме от най-облагодетелстваните, щото ни е подарена информация от първа ръка - т.е. Библията. Най-облагодетелствани, но и най ще ни бъде дирена сметка, имаме най-голяма отговорност. Както казва Христос: 'Но казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе"....защото Бог е абсолютната справедливост и ще съди според знанието и светлината, която е достигнала до всекиго.
2. У всеки човек има съвест и ако й обръща внимание...