Христијанство

mumley напиша:Можеме да заклучиме дека животот после смртта не постои. Или дека е сведен на бессознание се до воскресението. На денот на воскресение ќе се појават сите, тогаш во жива форма, и тогаш ќе биде страшниот суд.

Да. Така е според Библията. Всъщност Бог ще възкреси мъртвите: едни за вечен живот, други - за погибел (втора и вечна смърт).

За това...как ще изглеждат спасените за вечен живот...и на каква възраст: не знам. Но знам от Библията, че вече няма да има ентропия (остаряване, смърт) - последиците на греха, защото и грях няма да има. Нито сълзи, скръб и всички онези "екстри" на грехопадналия ни свят.

reiter напиша: јас верувам дека смртта не постои.Инаку не би имал смисол животот ако после смртта е навистина некаков крај.

Напълно прав си, че животът не би имал смисъл....ако смисълът му е да живееш и умреш. Аз не съм от тези, които мислят, че смъртта е краят.
Напротив, аз вярвам категорично на Христос, Който казва: "Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно."

Но....смъртта си е съвсем смърт и съвсем си постои (така пише в Библията - че сме пръст и в пръстта се връщаме, така го и наблюдаваме...освен, ако ти си виждал някой безсмъртен човек).
Просто не е окончателна смъртта. Не е завинаги. Поне не и първата смърт (за разлика от втората....която ще постигне неспасените).
Смъртта, като последица на греха, не е край, според Библията....не защото не постои, или човекът е безсмъртен, а защото от нея има възкресение (това е смисълът на жертвата на Христос: да познае смъртта, с което да направи възможно и нашето възкресение от смъртта, плащайки цената на греха).
Само че, то - възкресението, пак според Библията, ще се случи в деня на второто пришествие на Христос.

"Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден."(Йоан 6:40).

Навсякъде в Библията се казва, че ще има възкресение от мъртвите, в деня на идването на Христос. Но никъде не се казва, че смъртта не постои, или че човекът е безсмъртен.

Се согласувам Естир. Човекот сам по себе не може да биде бесмртен. Оние кои ќе им биде простено, бесмртноста ќе ја добијат по божја милост, но овде имам едно мало прашање. Дали на ова можеме да додадеме дека оние што ќе се спасат имаат и дел своја заслуга за спасувањето?

mumley напиша:Дали на ова можеме да додадеме дека оние што ќе се спасат имаат и дел своја заслуга за спасувањето?

Не. Бог спасява. Мисълта за "заслуга", според мен (а и според Писанието)....е доста самонадеяна и нахална.
Не само никой няма заслуга, ми точно обратното: въпреки, че никой не заслужава - Бог спасява. Ако беше по "заслуги"...всички, ама всички - до един, заслужаваме изпепеление.

Или както е записано:

"И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,
Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!"

"Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.".

Но: "Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.".

Т.е. само Бог спасява. Не "заслуги" наши, не и "вярата ни" (както си мислят мнозина) - не, Бог спасява. Неговата пролята кръв е едничкото, което спасява.

Бог е сключил завет (т,е. договор - това е смисълът на думата "завет") с хората, чрез Христос: "Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,".

Сега, тук е моментът да се отбележи и смисълът на думата "завет" - т.е. договор. Договорът има две страни.
Едната страна - Бог е изпълнил Своята част. Ставайки напълно човек, поемайки греховете на света и заплащайки цената им - на кръста. Т.е. поемайки последиците на греха.
Другата страна сме ние. Какво можем ние да сторим по този договор, как ние можем да "изпълним своята част".
Има една думичка: лоялност.

Лоялност към Бог.  Чрез тази лоялност, ние не си "заслужваме спасението", а чисто и просто показваме, че искаме да сме част от този завет/договор/. Че искаме да бъдем с Бог във вечността. Че Бог е нашият авторитет/единственият/ и че искаме да ни излекува от заразната, злокачествена и с летален изход болест - греха. За да можем да бъдем част от света без грях - света с Него, свят, който Той е осигурил на всички, които искат.

Естер, се извинувам, мене не ми се доволно јасни овие работи, но од ова што сега си го напишала, дали можам еда извлечам заклучок дека за да бидам спасен, доволно е да го сакам тоа, и да покажам дека го сакам?Ако е така, на кој начин би ја покажал својата желба за спасение?

luxor напиша:Естер, се извинувам, мене не ми се доволно јасни овие работи, но од ова што сега си го напишала, дали можам еда извлечам заклучок дека за да бидам спасен, доволно е да го сакам тоа, и да покажам дека го сакам?Ако е така, на кој начин би ја покажал својата желба за спасение?

Виж...трудно мога точно аз (коя съм?!) да казвам подобно (т.е. да предполагам условия за спасение), но...да: всъщност това за което говори Писанието е едно: избор.
Изборът се състои в това дали човек иска да е с Бог, дали Бог да му е авторитет, дали с Божията правда да се съобразява...или със своята си.
И точно това е изразът на желанието да бъде човек с Бог (т.е. да живее с Него във вечността): да иска човек да е с Бог, означава изцяло и напълно да признае Него за авторитет и Неговата правда - за абсолют, Неговия морал (който предлага на нас) - за критерий.

Знаеш ли, хрумва ми, колко поетично е изразено в Писанието това желание на човека да е с Бог: "Очите ми чезнат за спасението Ти.."

Но може би ето в този стих е казано най-добре, което питаш (какъв е изразът на желанието за спасение)  и което се опитвам да ти отговоря:

"Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада."

Значи клучна е пред се желбата за спасение. Останатото верувам, ќе доаѓа само по себе. Затоа што, кога имаме желба, ние и се трудиме да ја оствариме.

luxor напиша:Значи клучна е пред се желбата за спасение. Останатото верувам, ќе доаѓа само по себе. Затоа што, кога имаме желба, ние и се трудиме да ја оствариме.

Може и така да се каже.

Da tresnam i jas edna zelena...Shto ako ne sakam da imam vechen zhivot...Eve, se pridrzhuvam kon bozhjite zakoni, ne pravam nikomu nisto losho, no ne veruvam vo bog i spasenieto. Koja kje bide mojata vina da me unishti???

Teo напиша:Da tresnam i jas edna zelena...Shto ako ne sakam da imam vechen zhivot...Eve, se pridrzhuvam kon bozhjite zakoni, ne pravam nikomu nisto losho, no ne veruvam vo bog i spasenieto. Koja kje bide mojata vina da me unishti???

Като отбелязвам, че само Божие е правото да преценява кому - какво и не е упълномощил никого, то, искам да ти кажа, че за нас тва, че само Той ще преценява, е истинско щастие. Защото - от една страна, можем да сме напълно сигурни в Неговата справедливост (като съдия) и второ - защото, аз Го възприемам не като съдия, а като адвокат. И напълно съм уверена както в справедливостта Му, така и в милостта Му. ("Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.").

Затова и по-напред написах. Бог спасява.

По въпроса, който поставяш, има отговор в Писанието:
"Бог не гледа на лице......
не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие".

Лично аз съм от тези, дето разчитат на милостта на Бог, не на собствената си правда пред закона Му...каквато нямам.

Znachi ne moram da bidam, formalen vernik, da odam na crkva, da chitam molitvi i slichno...Dovolno bi bilo da se trudam da postapuvam vo soglasnost so maksimata ne pravi nikomu toa shto ne sakash i tebe da ti go pravat???

Teo напиша:Znachi ne moram da bidam, formalen vernik, da odam na crkva, da chitam molitvi i slichno...Dovolno bi bilo da se trudam da postapuvam vo soglasnost so maksimata ne pravi nikomu toa shto ne sakash i tebe da ti go pravat???

Виж, не съм аз, която мога да ти кажа какво трябва, или не. Всеки човек прави сам своя избор. Аз мога само да ти кажа какво е според Писанието, просто защото го познавам.
Всеки човек сам преценява дали да повярва на Христос, дали да приеме жертвата Му, дали се нуждае от милостта Му, или е праведен и може и без Него. Аз лично, без Бог съм нищо. Пепел.  Щот не съм от праведните, а от грешните. И не ми стиска на Божия съд да се явя с "делата си". И затва съм от тея, дето Му се молят и разчитат на милостта Му.

И максимата не е "не прави, каквото не искаш да ти правят", а "прави, каквото искаш да ти правят". Различно е. Първото е егоистична пасивност (типично за конфуцианството), второто е ...според Библията и типично за Христос, който не следваше максимата "да НЕ прави", а ...правеше.

Esther, ne sakam da bidam bezobrazen, nitu da te navredam...Ne zboruvam napamet...Sum ja chital biblijata i ne sum ubeden deka se shto e napishano tamu e tochno...Mislam deka tamu ima dosta mitovi, a imam vpechatok deka nekoi delovi se prekrojuvani, potocno deka nekoi raboti se odzemani, a nekoi dodavani, zavisno od potrebite na onie koi vo daden moment imale vlijanie...Osven toa, ima nekoi prashanja, na koi dosega ne sum dobil odgovor od nikogo...

Teo напиша:Esther, ne sakam da bidam bezobrazen, nitu da te navredam...Ne zboruvam napamet...Sum ja chital biblijata i ne sum ubeden deka se shto e napishano tamu e tochno...Mislam deka tamu ima dosta mitovi, a imam vpechatok deka nekoi delovi se prekrojuvani, potocno deka nekoi raboti se odzemani, a nekoi dodavani, zavisno od potrebite na onie koi vo daden moment imale vlijanie...Osven toa, ima nekoi prashanja, na koi dosega ne sum dobil odgovor od nikogo...

Ами първото: има много библеисти - учени, занимаващи се с текстови критицизъм, история, и т.н. и може да се запознаеш с изследванията им за достоверността както на Старозаветните, така и на Новозаветните Писания.
Аз съм го сторила за себе си и затова нямам съмнения, че всичко написано е Писанията е точно. Нито се съмнявам, че всъщност... това за прекрояванията в библейските текстове са митове.

Но и четейки самата Библия, също нямам съмнения. Нещо повече....след като човек я прочете (за предпочитане, подкован и с малко...а всъщност и много повече от малко, исторически познания), просто ми е трудно да си представя, че би продължил да има съмнения. Поне при мен, така се получи. Нямам съмнение в достоверността й, и нямам съмнение, че е Божие слово.

А ако имаш въпроси, на които нямаш отговор: може да ме попиташ, ще се опитам, ако мога да ти отговоря.

Eshter ne mislam deka biblijata ne e tochna, no ima delovi koi ne mozham da gi razberam...Eve edno prashanje...Razbiram zoshto Bog, moral da go napravi potopot i da gi unishti lugjeto, no zoshto pri toa morale da stradaat i zhivotnite...Dali toa ne e samo legenda... Bidejki kako semokjen, sepak mozhel da najde reshenie, i nevinite zhivotni da ne stradaat...

Teo напиша:Eshter ne mislam deka biblijata ne e tochna, no ima delovi koi ne mozham da gi razberam...Eve edno prashanje...Razbiram zoshto Bog, moral da go napravi potopot i da gi unishti lugjeto, no zoshto pri toa morale da stradaat i zhivotnite...Dali toa ne e samo legenda... Bidejki kako semokjen, sepak mozhel da najde reshenie, i nevinite zhivotni da ne stradaat...

Значи, започвам с въпроса "дали не е само легенда". Ако е такава, то е изключително интересно, за който познава митологиите, че за подобен глобален катаклизъм, се говори...във всички митологии.
Човешката памет говори за такъв катаклизъм. Архетипна представа, както казва Юнг. И с потвърждения: исторически, геологически, палеонтологически.
Така много, че според мен, не пречи човек най-малкото да помисли върху това, вместо с лека с ръка да го отхвърли като "легенда".

Ето съвсем накратко по въпроса: http://en.wikipedia.org/wiki/Flood_myth

Сега, питаш защо и животните. Разбира се, при положение, че информацията в Библията за предпотопния свят, не е преизобилна, човек трябва да се зачита във всяка думичка, оформяйки си представата.
Имаме следното: когато Бог създава света, всички видове животни и човека, то се казва, че всичко е било съвършено "твърде добро".  Известна представа какъв е бил този твърде добър свят, ни дава Исая, когато пророкува бъдещия свят, който ще е нищо различно от връщане към Едем. Та ето какво разказва Исая:

"Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води.
Кравата и мечката ще пасат заедно; Малките им ще си почиват задружно; И лъвът ще яде слама както вола.
Сучещо дете ще играе над дупката на аспида; И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.
Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето."

Няма основания да се съмняваме, че така е било и в Едем. Преди грехопадението. След грехопадението на първите човеци, в света влиза грехът. И не само човеците, но всичко започва своето израждане. Светът вече не е "твърде добър".
В него влиза злото, влиза ентропията, влиза смъртта. Всичко това е последица от грехопадението.

Животните стават хищници, започват едно друго да се ядат.

Ето каква информация ни дава Библията за решението на Бог да унищожи света чрез потоп:

"И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.
И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята."

Там, където четеш "всяка твар", означава точно това -  всяко творение, без изключение.

И все пак, Бог прави завет с човеците в лицето на Ной: че ще съхрани живота. И заради това, в ковчега влиза семейството на Ной - родоначалниците на народите и от всяко животно, според вида му, по двойка...за да се съхрани животът и на животинския свят.

По всичко личи, че такова пречистване на света, е било необходимо. Не, че и след потопа, светът не е изроден, но изглежда, че е било непоносим преди потопа.

Изглежда е бил едно зловещо място, за да каже Бог: "И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох."
Нищо, че в някои митологии, се говори за "златен век".  Явно не е бил така златен.  

И за да се принуди Бог да вземе решението за потопа.

Estir verojatno znaesh deka juzhnite drzhavi od SAD, go opravduvaa ropstvoto so delovi od biblijata, vo koja jasno se navedeni nachinot na steknuvanje i odnesuvanje kon robovite...Ima li protestantskata crkva stav kon ovaa pojava?

Teo напиша:Estir verojatno znaesh deka juzhnite drzhavi od SAD, go opravduvaa ropstvoto so delovi od biblijata, vo koja jasno se navedeni nachinot na steknuvanje i odnesuvanje kon robovite...Ima li protestantskata crkva stav kon ovaa pojava?

Знам, че са го оправдавали с Библията.
Не знам дали на защитниците на робството им е било ясно какво пише в Библията за "робството", или им е било удобно....да са невежи, но това е друг въпрос.
В крайна сметка, аболиционистите също с Библия в ръка, отричат робството и се борят срещу него. А те са християни и протестанти - също.

И на другите казах....не мога да говоря от името на протестантска църква. Първо: не е една. Второ - аз съм протестантка по убеждение, но не съм зачислена към никоя църква.

И затова ще разгледам въпроса с "робството" в Библията.  Което ....ни най-малко не изглежда да им е било ясно...на робовладелците в Щатите, или Европа.

Робството в библейските времена СРЕД ЕВРЕИТЕ е факт, но различен от представите, които може би имаме по принцип, като чуем "робство". Хората са се продавали сами себе си като роби, поради финансови затруднения и за да се осигурят материално. Библията говори за "слуга, или "свободен" ("господар"). Т.е. там, където четеш "роб" - чети "слуга" (наемен работник).

Що се отнася до препоръчаното отношение към "робите" (не мисли за робството в Щатите, или Европа на по-късен етап, различно е много), показано е във Второзаконие 15, в Новозаветните писания, на много места.

Например:
"Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви." Изход 21:16

Що се отнася до "робите" - Исус Навин е бил "роб" на Моисей

Робите на Фараон, Саул, Давид и т.н. са техните поданици, чиновници и съветници. Филистимци, сирийци и други са "роби" на Давид, в смисъл - плащат данъци.

Ето ти някои моменти с "робството" в Библията, направи си преценка: Трябва за яснота да отбележа, че там, където четеш "чужденец", "пришълец", думата в оригинал е същата еврейска дума, която ти другаде четеш, като "роб", "слуга"...

Второзаконие 1:16 И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

Второзаконие 27:19 Проклет, който изкриви съда на пришелеца, на сирачето и на вдовицата. И всичките люде да кажат: Амин!

Второзаконие 12:18 но пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мястото, което Господ твоят Бог избере, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка.
(Тук наравно са поставени левит, син, дъщеря, роб.... )

Второзаконие 23:15 Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си.

което вече споменах - Изход 21:16 Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.

1 Тимотей 1:9, 10 законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,...

Всъщност, точно поради Божиите разпоредби за отношение между хората, робството, което ни е познато от езичния свят (римляни, гърци) не е познато в Израил.

На фона на ужасяващите нрави на народите в контакт с Израил (и не само, говорим за античния свят), Бог разпорежда едно съвсем друго (и непознато за нравите на народите) отношение на човек към човека.

А може би, за да стане съвсем ясно, е добре да прочетеш това. Справката с енциклопедиите никога не е излишна.

http://www.jewishencyclopedia.com/articles/13799-slaves-and-slavery

Та, с което започнах. Наистина не знам дали робовладелците са били невежи по отношение на Библията, или са я ползвали, удобно злоупотребявайки, или и двете, но със сигурност, точно от Библията би трябвало да знаят, че Бог отрича подобно отношение на човек към човека.

Esther ne mislev da baram od tebe da bidesh portparol na protestantskata crkva...Samo smetav deka, so ogled na toa shto si reshila da bidesh protestantka, verojatno si zapoznaena so oficijalnite stavovi na protestantite...Znaesh, jas veruvam deka chovek sam izbira koja vo shto i kako kje veruva, i deka vo tradicijata ne sekogash mora da bide i vistinata...

Teo напиша:Esther ne mislev da baram od tebe da bidesh portparol na protestantskata crkva...Samo smetav deka, so ogled na toa shto si reshila da bidesh protestantka, verojatno si zapoznaena so oficijalnite stavovi na protestantite...Znaesh, jas veruvam deka chovek sam izbira koja vo shto i kako kje veruva, i deka vo tradicijata ne sekogash mora da bide i vistinata...

Ми то, аз да ти кажа, наричам себе си протестантка не защото принадлежа към някоя протестантска църква, а само по причина, за да отгранича разбиранията си спрямо православните, или католическите.
Разбира се, запозната съм с фундамента на протестантството: петте "sola" - Sola scriptura, Sola fide, Sola gratia, Solus Christus, Soli Deo gloria и ги споделям напълно - точно в този смисъл наричам себе си протестантка.

Но различните протестантски църкви, имат и доста различни учения и честно казано, хич не малко от тях не ме съгласяват изобщо - ама грам. Например, никакво съгласие у мен не намира калвинизмът, петдесятничеството (и всички видове харизматични, евангелски църкви) и т.н.
Това от беглото ми познанство с ученията им (за обща култура съм попрочела нещичко).

У други църкви (протестантски), намирам повече допирни точки с моите разбирания.

Но така или иначе (за добро, или лошо), съм сторила избор да не посещавам църква, и не толкова защото не бих намерила подходяща за себе си, а по-скоро, защото аз не съм подходяща за църква по принцип. Премного съм.....протестираща да не говорим за другите ми кусури.

А що се отнася до традицията - мда, напр. в православната такава (най-разпространена по наште ширини), традиция, толкоз не просто противоречащи, ми направо казано....напълно несъгласни с Библията практики и учения намирам, че няма как да се бъда православно вярваща. Нищо, че съм кръстена в православна църква и родителите ми и бабите и дядовците и т.н. бяха православни.

И затва, като коментирам тук различни въпроси, винаги изразявам своето разбиране  върху Библейската постановка на съответния въпрос.

Da Esther, so nekoi crkovni stavovi, ne mozham nikako da se soglasam...Bez ogled shto po ragjanje bi mozhel da se narecham pravoslaven, sepak ne bi rekol deka stavovite na pravoslavieto, korespondiraat so Biblijata...Imam nekoi svoi mislenja i malku mi e glupavo da slusham prepukuvanja pomegju crkvite zaradi forma, a ne sushtina...Mislam deka site nesoglasuvanja vnatre vo crkvite, a i pomegju niv, doagjaat pred se od obidite za kontrola od eden centar...A posebno se indikativni, obidite po sekoja cena, niz razni zakani i uceni, zavitkani vo nekakvi tainstveni obredi, da se vospostavi apsolutna kontrola nad onie koi veruvaat...

Teo напиша:Da Esther, so nekoi crkovni stavovi, ne mozham nikako da se soglasam...Bez ogled shto po ragjanje bi mozhel da se narecham pravoslaven, sepak ne bi rekol deka stavovite na pravoslavieto, korespondiraat so Biblijata...Imam nekoi svoi mislenja i malku mi e glupavo da slusham prepukuvanja pomegju crkvite zaradi forma, a ne sushtina...Mislam deka site nesoglasuvanja vnatre vo crkvite, a i pomegju niv, doagjaat pred se od obidite za kontrola od eden centar...A posebno se indikativni, obidite po sekoja cena, niz razni zakani i uceni, zavitkani vo nekakvi tainstveni obredi, da se vospostavi apsolutna kontrola nad onie koi veruvaat...

Мда.. доста точно. Ма нямат контрол. Вече и клади не могат да спретват.

Dobra zabeleshka Esther...Ne mozhat...I ne smeat...Inaku, koga bi im bilo dozvoleno, ne sum siguren deka ljubovta kon blizhnite bi gi sprechila vo toa...

Гледам сте спомнале контрола над верниците. Верувам мислите и над нивниот живот. Сепак јас би се задржал на смртта. Поточно, ме интересира што мислите за самоубијците. Дали навистина ќе бидат осудени?

mumley напиша:Гледам сте спомнале контрола над верниците. Верувам мислите и над нивниот живот. Сепак јас би се задржал на смртта. Поточно, ме интересира што мислите за самоубијците. Дали навистина ќе бидат осудени?

Не мисля. Това, че се смята, че самоубийството е най-големият грях, отново го дължим.....на Августин.
Не на Библията.
Значи, Августин прокарва тезата, че самоубийството било най-големият грях, понеже, след като се извърши, не може да бъде изповядан, респ. опростен.
Тази версия така силно е завладяла християнството, че ...вярвай ми, колкото пъти съм се опитвала да дискутирам, при това....с разумни и мислещи християни, почти винаги се удря на камък. Което иде да покаже, колко силни са догмите и колко надделяват над желанието да се мисли по въпроса и да се загърбят, поне в процеса на мислене, предразсъдъците.
И как няма! Та те даже към самоубийците са се отнасяли повечето църкви (че и до днес) - като към престъпници! Да нямат право на опело, християнско погребение и т.н. Ма дори и престъпници не са лишавани от това, а само самоубийци!

Опитай да намериш поне един ред в Библията, който осъжда самоубийството, или го обявява за грях?! Поне един!
Като започнем с немаловажния, както казах, основен постамент в Библията: че абсолютно категорично и еднозначно се формулира КОЕ Е ГРЯХ, се питаме, аджеба, ако да беше такъв грях, дали нямаше да се спомене поне веднъж! Било в Стария завет, било в Евангелията, било от Павел (ми като проповядва на римляните...знаем, че за тях самоубийството е било акт на достойна смърт! - пък дали нямаше да им каже нещо по въпроса?!). Ма не! Няма такова.

И нещо повече: дали, напр. е упрекнат Самсон заради самоубийството си? Или точно заради него, си възвръща достойнството!

Познавайки, доколкото, както библейски текстове (визиращи отчаяни хора, които търсят смъртта, като избавление....и точно така се говори за нея), познавайки, доколкото...характера на нашия Бог, то съм дълбоко убедена, че Той не би осъдил един отчаян човек, на когото толкова нищо не му е останало, че смъртта е диреното избавление.