Христијанство

Mnogu logicno i ednostavno objasnuvanje...Mislam deka ovde nema shto da se dodade...

Естир, со задоволство го читам тоа што го пишуваш. Ми ја враќаш верата во бога и во луѓето. Благодарам што одвојуваш време за мене и моите прашања.

Естир напиша:
Разбира се, запозната съм с фундамента на протестантството: петте "sola" - Sola scriptura, Sola fide, Sola gratia, Solus Christus, Soli Deo gloria и ги споделям напълно - точно в този смисъл наричам себе си протестантка.

Заборавив, пред малку па сега би те замолил Естир, ако може да дадеш малку пошироко објаснување околу ова?

Мене нешто друго ме интересира. Дали бог признава раси и нации?

luxor напиша:Мене нешто друго ме интересира. Дали бог признава раси и нации?

Не, разбира се.

Не мисля, че се налага да бъде аргументиран този категоричен отговор, но все пак, ето какво е записано:

"Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е."

или:

"Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават."

mumley напиша:

Естир напиша:
Разбира се, запозната съм с фундамента на протестантството: петте "sola" - Sola scriptura, Sola fide, Sola gratia, Solus Christus, Soli Deo gloria и ги споделям напълно - точно в този смисъл наричам себе си протестантка.

Заборавив, пред малку па сега би те замолил Естир, ако може да дадеш  малку пошироко објаснување околу ова?

Ами това са така наречените пет "сола", или петте "само". (sola, solus- от латински -  "сам", само")

sola Scriptura - "Само Писанието", т.е.  единствено Библията е основа на християнската вяра и е авторитет, а не традицията на църквата, преданията й, катехизисите й и т.н.

solus Christus - "Само Христос" - т.е. Само Христос има авторитет пред вярващия, а не посредници (светци от всякакъв калибър), святи отци и каквито и да било човеци. Никакво посредничество между Христос и вярващия Му.

sola gratia - "Само по благодат" - Само по Божията милост, по Божия благодат (сиреч - Божи подарък) се спасява човек, а не чрез своите си "добри" дела.

sola fide - "Само чрез вяра" - Само чрез вяра в Бог се подарява спасението, а не плащане на индулгенции, палене на свещи, целуване на икони, кланяне пред кости, изповеди пред тоз или онзи, монашество и к'вот подобно се сетиш.

И като обобщение на тези четирите, идва и "Soli Deo gloria" - "Само на Бог е славата".

И понеже напълно ги споделям тези основни постулати, в този смисъл, се припознавам и като протестантка.

Ето и тук има писано за тях малко по-детайлно:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Ми се допаѓа тоа што се исклучени било какви посредници помеѓу верникот и Исус. Естир, ако би сакала да појасниш, како ти гледаш на светото тројство. Признавам не сум многу упатен во тоа, па користам можност, да добијам некаква попрецизна претстава по тоа прашање.

mumley напиша: Естир, ако би сакала да појасниш, како ти гледаш на светото тројство. Признавам не сум многу упатен во тоа, па користам можност, да добијам некаква попрецизна претстава по тоа прашање.

Да дам прецизна представа за Божеството е нещо, което не ми е по силите, нито във възможностите, и затова мога само да ти споделя своята скромна представа.  

Най-първо всяка една от Трите Личности на Божеството е напълно и категорично Бог. Един и същи Бог. В това нямам никакво съмнение. Отец е същият Бог, Който е Христос и Който е Светият дух. Три личности: един и същи Бог. Това ни казва Писанието.
Не мога да поставя, поне аз - разграничителна линия между трите Личности, а и не съм сигурна, че е нужно, или...че подобна съществува.
Мисля, че Божеството е едно, в същината Си, в характера Си, във волята Си, в намеренията си, в отношението към и с нас и мисля, че просто всяка една от Личностите на Божеството има Своята по-специална, ако мога да го кажа...функция. Може би Отец е Източникът, може би Христос е Посредникът, може би Светият дух е Реализаторът. Но това също е условно разграничение. Защото, аз вярвам, че Отец е Първопричината, Създателят ни и Източникът на живот, че Христос е Първопричината, Създателят ни и Източникът на живот, вярвам, че Святият дух е Първопричината, Създателят ни и Източник на живот, така както вярвам, че Бог - Първопричината, Абсолютът, Създателят ни и източникът на живот, дойде като човек, приел грехопадналото човешко естество, за да ни спаси от падението и за да ни има. Мисля, че най-болезненият момент за Божеството (и най-значим в човешката, а и вселенска история), е когато Христос е на кръста, поел мръсотията на човечеството и последицата от нея - смъртта.

В момента на кръста, Христос реализира и изстрада, напълно като човек, Божията Си воля и намерение: да ги има, все пак, човеците. В този момент Святият дух Му дава сили, а Той реализира волята на Отца Си. Своята воля. Мисля също, че Христос улесни човечеството да опознае същината, характера на Бог. Станал човек, за да може човекът да се приближи до Бог. Да му е по-лесно да разбере Бог и да Го обича, т.е. да иска да Му прилича по характер.
В живота на Христос сред човеците и служението Му, Святият дух беше с Него, а Той изявяваше Отца, отказал Се сам да държи равенство със съвършенството, което Бог е.

Мога да пиша и още (или да се подкрепям с Библията), ако има нещо, което не става ясно от мойта представа.

mumley напиша:Ми се допаѓа тоа што се исклучени било какви посредници помеѓу верникот и Исус.

И на мен  - "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички;"

Естир, значи можеме да бидеме сигурни дека бог е еден. Но би прашал нешто друго. Имаме право на покајание. Можеби не баш право, повеќе би било дар од бога, но сепак колку пати можеме да се покаеме. Не зборувам за крупни гревови, како убиство или слично. За оние ситните, скоро незабележливи, како разгневување во одредени моменти, или помислите за прељуба кога ќе видиме згодна девојка, онака секси облечена. Има и други примери, но овие сега ми паднаа на памет. Верувам дека разбираш на што мислам.

Ами....Божията милост е безгранична (за наше и най-вече мое успокоение), т.е. няма поставен лимит колко пъти може да се покаем. Колкото се налага.
Важното е да го правим, мисля си, т.е. да осъзнаваме както греховете си, така и нуждата си Бог да ни прости.

Някъде бях срещала, че християнинът много пъти е възможно да пада и да става. И че не от значение колко пъти пада и става, а последното...да е ставане.

Што навистина значи да се покаеш? Како го покажуваме каењето? Со тоа што ќе го молиме бог да ни прости? Треба ли во себе да чувствуваме потреба за каење, па тоа да биде вистинско, а не само про-форма?

mumley напиша:Што навистина значи да се покаеш? Како го покажуваме каењето? Со тоа што ќе го молиме бог да ни прости? Треба ли во себе да чувствуваме потреба за каење, па тоа да биде вистинско, а не само про-форма?

Труден въпрос. Да, безспорно трябва да бъде истинско, а не само проформа, същевременно понякога се случва с разума си да си даваме сметка за греха си, но.....да сме далеч от истинското покаяние. В тези случаи...сме и доста отдалечени от Бог.

Във всички случаи, сигурно е, че Бог няма грях, който да не може да прости, освен един. Този, който не му е изповядан. Просто защото не Му е дадена възможност да прости. Бог не натрапва прошката си. Предлага я - съвсем даром, но трябва да си я поискаме. А ние понякога .... си се самооправдаваме.

Питаш какво значи наистина да се покаеш. Според мене, отговорът е в Библията. Най-добрият отговор - покаянието на Давид заради Витсавее.

Никакви оправдания. Никакво себеснизхождение. Просто покаяние:

http://biblia.bg/index.php?k=19&g=51&tr1=1

Само уште едно прашање Естир. Кога го читав твојот одговор, прво нешто што ми падна на ум беше : убаво е да знаеш дека некој ги поправа твоите грешки. Можеме ли да го кажеме тоа за простувањето што бог ни го дава за нашите гревови? Дека бог, со тоа всушност ги поправа нашите грешки?

mumley напиша:Само уште едно прашање Естир. Кога го читав твојот одговор, прво нешто што ми падна на ум беше : убаво е да знаеш дека некој ги поправа твоите грешки. Можеме ли да го кажеме тоа за простувањето што бог ни го дава за нашите гревови? Дека бог, со тоа всушност ги поправа нашите грешки?

Да, определено мисля, че е така. Казват също, че когато човек е с Бог, не иска да греши.

Естир, а што со богатството. Познати се изјавите на Исус,  не собирај богатство на земјата, и онаа, полесно камила ќе помине низ иглени уши отколку богат да влезе во рајот. Понекогаш мислам дека Исус со ова не повикува да бидеме умерени, да печалиме колку што навистина ни е потребно, да не губиме време трчајки по парите, кога тоа исто време можеме да го посветиме на бога и нашето лично спасение. Би те замолил за мислење околу ова.

mumley напиша:Естир, а што со богатството. Познати се изјавите на Исус,  не собирај богатство на земјата, и онаа, полесно камила ќе помине низ иглени уши отколку богат да влезе во рајот. Понекогаш мислам дека Исус со ова не повикува да бидеме умерени, да печалиме колку што навистина ни е потребно, да не губиме време трчајки по парите, кога тоа исто време можеме да го посветиме на бога и нашето лично спасение. Би те замолил за мислење околу ова.

Нищо лошо в богатството по себе си. Давид, Соломон, Аврам...все богати хора са били и Божии.
Проблемът е не богатството, а в сребролюбието. Проблем е и, както казва Христос, да се "уповават на богатството си".
Проблемът е и как човек използва богатството си.

Та няма нужда от сиромашлък, нито има упрек към заможността.  От значение е отношението към нея.

Би сакала да ми ја објасниш разликата помеѓу богатство и среброљубие? Затоа што ако не си среброљубец не би ни собирал богатство.

mumley напиша:Би сакала да ми ја објасниш разликата помеѓу богатство и среброљубие? Затоа што ако не си среброљубец не би ни собирал богатство.

Заможният човек не е задължително сребролюбец. Просто може да има добри доходи, добре заплатен в работата си (било собствен бизнес), напр. такъв човек може да участва в благотворителност.

Давам ти пример: Евлоги Георгиев. Предприемач, богат човек, който участва в много благотворителности.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2

Бил Гейтс и още маса хора, на които надали е целта е богатството по себе си, те просто го имат в резултат на дейността си, а не че "събират богатство".

Същевременно, сребролюбец може да бъде и човек, който изобщо не е богат.

Т.е. изобщо няма синонимност между "богат" и "сребролюбец".

А да преминеме на потешки прашања?
На пример, предбрачниот секс. Дали можеме да го ставиме во разделот "прељуба" ? Не мислам само на сексот на пар, кои потоа би се венчале, тука воопшто на сексот, кога двајца не се во брак.

Дали ти мислиш на секс на двајца кои немаат брачни партнери, туку и двајцата се слободни?

Да, токму на тоа.

mumley напиша:А да преминеме на потешки прашања?
На пример, предбрачниот секс. Дали можеме да го ставиме во разделот "прељуба" ? Не мислам само на сексот на пар, кои потоа би се венчале, тука воопшто на сексот, кога двајца не се во брак.

Значи, въпросът не, че е тежък, а имам задръжки да се впускам в разсъждения по него.
По няколко причини:
- по принцип, не си падам по коментиране в областта на интимните и съкровени отношения между хората.
- още по-малко си падам по морализаторски декларации и отсъждания по въпроса
- мнението ми по тези въпроси би накарало всеки себеуважаващ се поп да ме анатемоса
- смятам, че всеки сам си преценява за интимните си връзки и не е моя работа да давам оценки.

Но да не бягам съвсем от отговор, съвсем принципното ми мнение, е: не, категорично мисля, че извъобще не можем да го сложим в раздел "прелюбодейство", щото прелюбодейството, да го кажем с други думи, е чисто и просто изневяра.
Връзката между мъж и жена, които са свободни/т.е. нямат брачни партньори/, няма как да се дефинира като изневяра.

И нека малко буквалистично да разсъждаваме.
Има една дефиниция на греха в Библията:
"Грехът е беззаконие".

Та не виждам кой точно закон нарушават мъж и жена (необвързани с друг човек), които се обичат.

Iskreno, Esther, koga pochnav da go chitam tvojot post, vekje pomisliv deka kje moram da go iznesam svoeto mislenje... No na krajot ti si go napishala tochno toa shto i spored mene e vistinata...Nema nikakva prichina dvajca bez obvrski da se anatemisuvaat zaradi svoite odnosi...Zatoa shto tie, tochno kako shto si napishala ne izneveruvaat nikogo...Me nasmea ona so popot, ama, toj toa bi go napravil po sluzhbena dolzhnost, a ne po ubeduvanje....

Уште едно мало појаснување. Знам дека е забранет развод, освен за прељуба. Но во денешно време, кога живееме еден динамичен и современ живот, а патријархатот е, барем во цивилизираните земји минато, доаѓаме во ситуација, брачните другари да се разделат, и затоа што љубовта помеѓу нив престанала, или едноставно повеќе не сакаат да живеат заедно. Можеби во времето кога разводот е забранет, тоа било оправдано. Затоа што Исус рекол дека мажот не смее да ја остави жената освен за прељуба, т.е. жената немала ниту право, ниту можност да го остави мажот. Но колку е тоа оправдано сега? Жените се независни, можат да се грижат и за себе и за потомството, и се поставува прашање зошто двајца би продолжиле да живеат заедно, иако повеќе не го сакаат тоа.

mumley напиша:Жените се независни, можат да се грижат и за себе и за потомството, и се поставува прашање зошто двајца би продолжиле да живеат заедно, иако повеќе не го сакаат тоа.

Ами ти си си отговорил на въпроса. Всъщност, не съм сигурна, че и тогава жените не са можели да напускат мъжете си, но не е било практика.
Имай предвид, че всички препоръки, винаги са отправени и към мъжете и към жените.

Значи, има една такава една препоръка: "Жена да не оставя мъжа си;.......и мъж да не напуща жена си." (Павел към коринтяни).

Разбира се, разумна препоръка, но не и когато бракът се получава да е бреме (за някого от двамата). Щото нали...Бог е предвидил една връзка между мъж и жена да е нещо хубаво, а некъв тормоз, който трябва да бъде търпян.