Христијанство

Естир напиша:

mumley напиша:Жените се независни, можат да се грижат и за себе и за потомството, и се поставува прашање зошто двајца би продолжиле да живеат заедно, иако повеќе не го сакаат тоа.

Ами ти си си отговорил на въпроса. Всъщност, не съм сигурна, че и тогава жените не са можели да напускат мъжете си, но не е било практика.
Имай предвид, че всички препоръки, винаги са отправени и към мъжете и към жените.

Значи, има една такава една препоръка: "Жена да не оставя мъжа си;.......и мъж да не напуща жена си." (Павел към коринтяни).

Разбира се, разумна препоръка, но не и когато бракът се получава да е бреме (за някого от двамата). Щото нали...Бог е предвидил една връзка между мъж и жена да е нещо хубаво, а некъв тормоз, който трябва да бъде търпян.

nemozam da se vklucam vo diskusija ,no toa ne znachi deka ne te sledam ,mnogu imash ubavi soznanija i ne prosvetluvash ..
bidi pozdravena ...
tochno ne postoi nikakva sila da ziveesh nametnat zivot bez ljubov i razbiranje ...

osa напиша:
nemozam da se vklucam vo diskusija ,no toa ne znachi deka ne te sledam ,mnogu imash ubavi soznanija i ne prosvetluvash ..
bidi pozdravena ...

Не казвай, че ви просветлявам, че се притеснявам....  (пък и съм черна душа, незнаеща ).

Но ми е приятна библейската тематика, интересна и ме вълнува, така че с удоволствие си бъбря по нея.

Ова е цитат од проповедта на гората од евангелието од Матеј. Естер, најверојатно овде не се мисли буквално да си го ископаш окото или да си ја исечеш раката. Можеш да ми го кажеш вистинското значење на ова според тебе, или јас грешам?

29. Ако те соблазнува десното око, извади го и фрли го од себе; зашто подобро ти е да погине еден дел од твоето тело, отколку целото да биде фрлено во пеколот.
30. И десната рака, ако те соблазнува, исечи ја и фрли ја од себе; оти подобро ти е да погине еден твој
дел, отколку целото твое тело да биде фрлено во пеколот.

luxor напиша:Ова е цитат од проповедта на гората од евангелието од Матеј. Естер, најверојатно овде не се мисли буквално да си го ископаш окото или да си ја исечеш раката. Можеш да ми го кажеш вистинското значење на ова според тебе, или јас грешам?

29. Ако те соблазнува десното око, извади го и фрли го од себе; зашто подобро ти е да погине еден дел од твоето тело, отколку целото да биде фрлено во пеколот.
30. И десната рака, ако те соблазнува, исечи ја и фрли ја од себе; оти подобро ти е да погине еден твој
дел, отколку целото твое тело да биде фрлено во пеколот.

Да, разбира се - не е буквално.

Христос казва, че е по-добре някой да загуби най-драгоценното си (желание) и което (желание) му е най-тежко да пожертва, отколкото да се съблазни от него да съгреши. Преносен е изказът за окото и ръката, не буквален.

Едно от символните значения на "око" е  - "метафора за желанията, намеренията или надеждите на даден човек, независимо дали са добри или лоши." (речника на Шиваров).

Пак от речника на Шиваров, е посочено и едно от символичните значения на "ръка" - "метафора за постъпките или действията на даден човек, били те добри или лоши (смисълът в конкретния случай се oпределя от контекста). Изразът "чисти ръце" например означава, че човек е невинен в постъпките си."

Т.е. окото е желанието (намерението, мисълта), ръката - действието в резултат на намерението в конкретния случай.

I jas imam eden citat...Koj dokazhuva deka biblijata ne treba sekogash da ja sfakjame bukvalno...Ova e moe lichno mislenje...Se nadevam Esther kje go iznese svojot stav...

6. Еден ден дојдоа синовите Божји за да застанат пред Господа; меѓу нив дојде и сатаната.
7. И му рече Господ на сатаната: „Од каде дојде?” А сатаната му одговори на Господа и рече: „Одев по земјата и ја обиколив.”
8. И Господ му рече на сатаната: „Обрна ли внимание на мојот слуга Јов? Оти на земајта нема таков како него: човек непорочен, праведен, боговојазлив и кој го одбегнува злото.”
9. Му одговори сатаната на Господа и рече: „Зар попусто Јов е богобојазлив?
10. Не го огради ли Ти него и куќата негова наоколу и сè што има тој? Ти ги благослови делата на рацете негови, стадата негови се шират по земјата;
11. но пружи ја раката Своја и допри се до сè што е негово, ќе Те благослови ли тогаш.”
12. И му рече Господ на сатаната: „Еве, сè што е негово, е во твоја рака; само врз него не кревај рака? – И си отиде сатаната од лицето Господово.

Да, имаш право.

Има нещо, което трябва да се знае за библейските книги - дали са историко-повествователни, дали са пророчески, дали са книги на мъдростта, дали са поетични... (книга на Йов е в категорията на последните две). От литературния похват, стилистиката може да се прецени дали да се гледа буквално на конкретен текст, или да не се.

Едни големи имена в литературата казват за книгата на Йов:

"Tomorrow, if all literature was to be destroyed and it was left to me to retain one work only, I should save Job." - Victor Hugo.

"The greatest poem, whether of ancient or modern literature" - Lord Tennyson

Йов е поетична книга. Пет такива са в Библията - Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст и Песен на песните.

Осуалд Чеймбърс (баптистки теолог) дава едно много удачно описание на тези книги:

" Job - How to suffer

 Psalms - How to pray

 Proverbs - How to act

 Ecclesiastes - How to enjoy

 Song of Solomon - How to love"



Тази прекрасна поема на страданието поставя и отговаря на много смислени въпроси. Страданието на невинния - на истински Божия човек. Въпросите са два: защо и как.

Естир, можеш ли да ми кажеш, како би требало да го сфатам ова, од 11 глава од еванѓелието по Матеј?

11. Вистина ви велам: меѓу родените од жена не се јавил поголем од Јована Крстител; но најмалиот во царството небесно е поголем од него.

Навистина интригантно. Исус е исто така роден од жена. Освен тоа кои се тие најмали во царството небесно кои се поголеми од најголемиот роден од жена?

Същия стих има и в Лука 7:28 "For I say unto you, Among those that are born of women there is not a greater prophet than John the Baptist: but he that is least in the kingdom of God is greater than he."

Разликата е, че в Матей в оригиналния текст няма "пророк", която дума малко повече изяснява смисъла.  Макар да е същият смисъл - и в Матей и в Лука, то затва и в предводите е хубаво да не се пропускат думички.

В Цариградския - Лука 7:28 : "Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него."

Просто от стиха в Лука, заради думата "пророк" става малко по-ясно за какво точно говори Христос. То и от Матей се разбира, но трябва да се чете в контекст и предните стихове (а и изобщо в контекст - това е принцип в четенето - не се вади от контекст нищо, ако човек иска да разбере смисъла) понеже евангелието на Матей е писано за евреи (предимно), Матей не е счел, че няма да бъде разбран и без таз думичка, а евангелието на Лука е насочено предимно към аудитория от неевреи, та им е уточнено за повечко яснота.

Та тази дума "пророк", в случая означава, че Христос говори за пост, позиция, положение, служба. Не за някаква друга по-величавост - било нравствена, било морална, било духовна и т.н.

Конкретно в този текст, под "царството Божие" следва да се разбира онуй царство, което е дошъл да основе Христос на земята (сега да не се отклонявам за смислите на Божие царство, защото не е един), т.е. което е започнало вече (вижда се и в следващия стих и не само).
И под "най-малкия" в царството Божие (т.е. царството на Христос), разбирай "най-малкия от учениците, от последователите на Христос". Най-малкият в смисъла на положение, позиция.

Христос казва, че Йоан е предизвестил царството Му, че е Негов предтеча и в този смисъл, няма по-голям пророк сред човеците, но последователите на Христос, учениците Му, са поданици на това царство, заслужили поданичеството си, с това, че следват Христос. Те вече живеят в това царство. И най-малкият по ранг поданик на Божието царство (т.е. най-простият, обикновен следовник на Христос, приятел на Христос) е по-голям и от най-големия пророк.  И тука не става дума само конкретно за учениците на Христос към онзи момент, макар и те да са визирани, а изобщо.

"Роден от жена" означава човек. В случая, никакви спекулации не следва да има с човешкото естество на Христос. Той е напълно човек, безспорно, но и напълно Бог. А в тези стихове, се изявява еднозначно в Божията си власт и авторитет.

ПС.

Пропуснах може би, макар че го маркирах, да поразсъждавам и върху малко по-широкия смисъл във въпросния стих.

Ако екстраполираме казаното извън конкретно Йоан (а то трябва, щото и такъв е общият смисъл) към ортодоксалните църкви (православна, католическа), този стих иде да рече, че и "най-обикновеният" (най-малкият, без никакъв "ранг", "пост") християнин (нека разбираме под християнин, истински следовник на Христос, истински поданик на Божието царство - може би е добре в следващ постинг да се спра на смислите на Божие царство, които има дадени в Писанието), е по-голям от "царе, папи, партиарси" , от т.нар. "светци", дето ги сипят на конвейр и подобни все от жена от родени и или самозвани "наместници Божии", или "канонизирани"...от родени от жени.

И това, като се има предвид, че Йоан наистина е най-големият пророк, така зван от самия Господ!

Да ви споделя и онуй, до което съм стигнала, питайки се за "Божието царство". С малко помощ от по-знаещи от мен съм стигнала до отговор, който ми удовлетворява мисълта.

Христос казва на едно място, че Неговото царство не е от този свят и в този смисъл, Божието царство е онова, което ще настъпи с Второто Му пришествие, както е обещал.
Буквалното Негово царство, каквото ни е описано в Писанието и което ще дойде след Пришествието на Христос.

Което е съвсем сигурно, понеже...Небето и земята ще преминат, но Неговите думи няма да преминат.

Но Христос говори на друго място и за "царството Божие вътре във вас".

Божие царство (най-обикновен смислово-лингвистичен разбор на понятието) означава Божие управление (т.е. теокрация, но не в светския смисъл на понятието, а в буквалния).
И в този смисъл, ако човек е вярващ в Него и е приел Божието господство над себе си ("да бъде волята Ти", приемано напълно и търси и намира мира си в Него, може да се каже (според мен), че Божието царство е в него.

В Лука 17:21 ("царството Божие вътре във вас е..."), в гръцкия текст, думата, която е преведена с "вътре" - entos, се ползва само на още едно място в НЗ:

"Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста" (Матей 23:26)  

Недвусмислено ясен текст.


Или, както е споменато от Еремия: "Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;" (Цитирано в Евреи - "Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;").

В този смисъл и пряката връзка между буквалното Божие царство след второто идване на Христос, и онова Божие царство, което идва с първото Му идване.

Естер во право ли сум ако заклучам дека царството божје во нас, е всушност духовниот мир кој го постигнуваме кога веруваме, и го подредуваме нашиот живот според божјите закони? Дали тоа е исто со верувањето дека човчкото тело е храм божји?

luxor напиша:Естер во право ли сум ако заклучам дека царството божје во нас, е всушност духовниот мир кој го постигнуваме кога веруваме, и го подредуваме нашиот живот според божјите закони? Дали тоа е исто со верувањето дека човчкото тело е храм божји?

Да. Такъв човек е "нищ по дух". Това е същото, което ти казваш за "божия храм в човек".

Божието царство в човек е когато човекът е приел Божия авторитет (Божието господарство), Божията правда, Божията воля.

В онази така известна молитва, на която учи Христос как да се обръщаме към Бог, се казва:

"Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята"

Естир напиша:

luxor напиша:Естер во право ли сум ако заклучам дека царството божје во нас, е всушност духовниот мир кој го постигнуваме кога веруваме, и го подредуваме нашиот живот според божјите закони? Дали тоа е исто со верувањето дека човчкото тело е храм божји?

Да. Такъв човек е "нищ по дух". Това е същото, което ти казваш за "божия храм в човек".

Божието царство в човек е когато човекът е приел Божия авторитет (Божието господарство), Божията правда, Божията воля.

В онази така известна молитва, на която учи Христос как да се обръщаме към Бог, се казва:

"Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята"

убава е твојата дарба да ни пренесеш сопствените знаења ,да не просветлиш ,со воодушевување секој пат те читам приателке .

На друг, пак, му рече: „Врви по мене!” А тој одговори: „Господи, позволи најнапред да отидам да го погребам татка ми!”
60. Но Исус му рече: „Остави ги мртвите да ги закопуваат своите мртовци, а ти врви по Мене и проповедај го царството Божјо!”

Естир, што мисли Исус кога зборува за мртви кои ги закопуваат мртовците? Дали мисли на оние кои нема да поверуваат, и ќе бидат уништени?

Естир напиша:

osa напиша:
nemozam da se vklucam vo diskusija ,no toa ne znachi deka ne te sledam ,mnogu imash ubavi soznanija i ne prosvetluvash ..
bidi pozdravena ...

Не казвай, че ви просветлявам, че се притеснявам....  (пък и съм черна душа, незнаеща ).

Но ми е приятна библейската тематика, интересна и ме вълнува, така че с удоволствие си бъбря по нея.

немој да се стегаш (срамиш -стеснуваш, ова за да ме разбереш подобро затоа ти ги пишувам неколкуте значенија на зборот )
искрено и мене ми е пријатна и сакам да ја читам ,затоа те охрабрувам да продолжиш да пишуваш уште повеке .....

mumley напиша:

На друг, пак, му рече: „Врви по мене!” А тој одговори: „Господи, позволи најнапред да отидам да го погребам татка ми!”
60. Но Исус му рече: „Остави ги мртвите да ги закопуваат своите мртовци, а ти врви по Мене и проповедај го царството Божјо!”

Естир, што мисли Исус кога зборува за мртви кои ги закопуваат мртовците? Дали мисли на оние кои нема да поверуваат, и ќе бидат уништени?

Да, тука се визират "духовно мъртвите", които отлагат по най-различни причини да следват Христос. (това мислене го има май у всеки човек, или поне аз не съм от изключенията....."абе първо да си свърша мойта работа, пък после може да се занимавам със следване на Бог").

Не случайно в следващите стихове пак е даден такъв пример:

" Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство."

В никакъв случай не бива да се разбира като съвет да се изоставят домашните, или да не се почитат родителите.

Напротив: за почитането към майката и бащата има в прав текст заповед и нейното нарушаване.....еднозначно е.

Или пък "Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош."

Благодаря, Осичке

И на мене ми е приятно да си разсъждавам тука върху различни текстове от Библията.
Най-интересното е, че всеки нов прочит на Библията и на отделни текстове поставя така много нови въпроси и уж премисляни моменти, налагат пак да бъдат мислени.

Подарък ни е Библията, безценен.

Естер, дали Макавејските книги можеме да ги сметаме како составен дел од Стариот завет?

http://agapi.mk/sveto-pismo/star-zavet/

luxor напиша:Естер, дали Макавејските книги можеме да ги сметаме како составен дел од Стариот завет?

http://agapi.mk/sveto-pismo/star-zavet/

Не. Това са апокрифни книги, макар че православната църква ги нарича евфемистично "неканонични".

Що се отнася до СЗ - той съдържа 39 книги, това е списъкът книги, включени в Писанието. Това е същото онова Писание, на което се обляга Христос и в него няма апокрифи.

Следващото ти го копирам от православен сайт, за да е видно че дори и те , няма как да не си признят, че тези апокрифи, които са си добавили, НЕ са част от Библията.

"Фактическото приключване на Ветхозаветния библейски канон е станало при непосредствено участие на последните по време свещени писатели и пророци: Ездра, Неемия и Малахия - последните боговдъхновени мъже на еврейския народ, с които се прекратило пророческото служение.

Появилите се след тях книги не били приети в списъка на каноническите книги. Това са: Премъдрост на Иисус син Сирахов, Макавейските книги, III кн. Ездра.

Йосиф Флавий свидетелствува, че по времето на Артаксеркс I Лонгиман. когато се подвизавали Ездра и Неемия,

"били вече събрани в един сборник 22 боговдъхновени книги: 5 на Закона, 13 на пророците и 4 на песните и учението. След това към тия книги не могло вече нито да се добави, нито да се отнеме, нито да се измени нещо. След Артаксеркс престава вече пророческото служение и е невъзможно повече да се прибавят към канона други писания."

От тия думи на Флавий се заключава, че Ездра е приключил канона."

"Неканоническите 11 книги: Товит, Иудит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус син Сирахов, Варух, Първа и Втора Макавейска, Послание на Иеремия, Втора и Трета Ездра и Трета Макавейска, написани след приключване на пророческата ера при Артаксеркс и затова невключени в еврейския канон..."

http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/bible_canon/1.htm

Трябва да отбележа, че католическата църква пък други апокрифи си е включила и т.н.

Но тва е без значение, от значение е, че тези книги НЕ  са част от Писанието.

Макар и да не съм православна, има православни учени, които много уважавам.
Един от тях е Горан Благоев. Той е историк и един от водещите на "История БГ".

И  при все, че конкретно ПЦ не ми е в обсега на интерес, то няма как да не се съглася с Горан Благоев, че с тези суеверия, които самата ПЦ поддържа на най-високо ниво.....просто убива дори идеята за християнска вяра.

Няма да съм лицемерна: за самата ПЦ нямам грижа дали привлича, или губи миряни....пари винаги намира как да вземе, та няма да я мисля.

Но ми е криво за сънародниците ми, немалка част от които смятат, че "православен", че и "християнин" (!) се свежда до чат-пат влизане в църквата и по някой суеверен ритуал "за здраве". И за тва не тези хора са виновни,....а "пастирите".

Ето го интервюто.

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/42597-goran-blagoev-litzemerieto-na-duhovnitzite-i-vlastta-ubivat-tzarkovnostta-na-masoviya-balgarin.html

Не сум го читал интервјуто, и не можам да се изјаснам по него, но изгледа дека ПЦ, се насекаде исти. Овие нашите се утепаа правејки матни зделки и бизниси, отидоа дотаму да станат слуги на политичарите на власт, и во божје име да организираат насилни протести во присуство на владици од МПЦ. Сеуште се свежи во сеќавањата тепањето на студентите од архитектонски факултет, на плоштадот во Скопје, како и обидот за упад во општина Центар, од насилни, таканаречени верници а во организација и во присуство на високи црковни лица. Организатор и еден од главните подстрекнувачи на насилство на протестите против општина Центар, беше владиката Агатангел, митрополит повардарски.

Ами, ще цитирам два момента от интервюто, по повод което казваш:

"Църквата много изгодно жонглира - от една страна казва – ето, ние трябва да сме индиферентни към изкушенията на обществото, да не сме политически ангажирани, което е някакво пристрастие. От друга страна, обаче, много изгодно се възползва от светското по отношение на своите имоти, например, или на средствата, които може да й бъдат отпуснати по линията на някой европейски фонд. Това лицемерие няма как да не бъде забелязано от хората и в известна степен, според мен, това работи срещу църковността на масовия българин. Архиереите са безкритични към едно или друго безобразие на политиците поради опасенията си, че могат да бъдат упрекнати в политически пристрастия. Тоест, ако ние сега критикуваме сегашния управляващ, може да ни упрекнат, че симпатизираме на опозиционната сила, която е пълен абсурд. Защото призванието на църквата е да бъде моралния коректив на обществото, а не съдникът. И когато виждаме, че се случват безобразия, както беше преди две години – хората излязоха на улицата, но църквата много късно започна да говори за това, което се случи. Тя можеше да реагира много по-адекватно на общественото недоволство, което изкара хората на улицата и пред парламента. Вярно е, че патриархът го направи, което беше пак някаква положителна стъпка, но го направи по един изключително половинчат начин."

"Защото може би е по-изгодно е да си замълчиш пред недъзите на управляващите, но да получиш от тях финансовата подкрепа и фалкона да отидеш и да донесеш благодатния огън от Йерусалим. В същото време пък управляващите да получат една молитва нещата в държавата да се оправят. Ами то ако ставаше така – с една молитва на Божи Гроб, ние да очакваме благоденствие? На Божи Гроб тогава няма да можеш да си пробиеш път от всевъзможни патриарси и архиереи, които ще ходят да се молят за своите държави. В момента ние виждаме как на най-висше държавно ниво сработва механизмът на суеверието. Ние финансираме църквата в нейните нужди, срещу което очакваме църквата да се моли за благоденствието и успеха на нашето управление. Много е суеверно, много елементарно, на много плоско ниво се поставя вярата. И от там нататък не можем да очакваме нещо повече от българското общество, защото то вижда и следва този пример."

Но да, имаш право: по това си приличат ПЦ навсякъде. Да не споменавам Русия, дето метани правят на Путин.

Сето тоа што го расправате со многу зборови, за лицемерноста на клериците мислам, еден познат атеист го објаснил со два збора - Menschliches, Allzumenschliche....и многу ви се тапа смајлињата тука да ви кажам, бугарските се подобри

Пат напиша:Сето тоа што го расправате со многу зборови, за лицемерноста на клериците мислам, еден познат атеист го објаснил со два збора - Menschliches, Allzumenschliche....и многу   ви се тапа смајлињата тука да ви кажам, бугарските се подобри

Ех, бе, Übermensch